Арчибалд Кронин - Песен за петаче

Госпожица Гилхули и Нора се отправиха към шатрата, за да пийнат по нещо освежително, докато аз слязох от автомобила и започнах да помагам в развързването на багажа от решетката на багажника. Терънс не го беше паркирал на определеното, оградено за целта пространство, а точно зад редицата, където букмейкърите слагаха подиумите си.

Донахю бе започнал да сглобява стойките на таблото си в нещо като платформа, съставена от отделни секции, когато Терънс попита:

— Март, не искаш ли първо един сандвич?

— По-късно — отвърна Донахю. — Ти върви… вземи го и него.

Като основен участник в голямото събитие на деня, това уклончиво и леко пренебрежително обръщение към мен ми се видя доста неприемливо. Отдалечавайки се с Терънс, казах:

— Трябва да внимавам какво ще ям. Също така не трябва да е много.

— Това, което можеш да получиш тук, няма как да ти навреди.

Смисълът на неговите думи ми стана напълно ясен, когато се присъединихме към Нора и госпожица Гилхули покрай дългия, претъпкан бар. Госпожица Гилхули бе в отвратително настроение.

— Това прехвърля границата на всичко. Каква презряна сган. На всичкото отгоре, изглежда, че няма нищо друго, освен пирожки с месо.

— Просто се примири с действителността — каза предразполагащо Терънс. — Довечера ще имаш раци и шампанско.

— Довечера е след много време. А виж и Нора, толкова й е лошо, че едва стои. Трябва да пие един коняк. Винаги съм казвала, че няма нищо по-добро от коняка за стомашни болки.

— Искаш ли бренди, Нора?

Тя поклати глава. Наистина изглеждаше зле и неизразимо отчаяна.

— Ако ще пия нещо, по-добре да е джин.

— Добре. — Той посочи към една маса в ъгъла на шатрата. — Отидете двете да седнете ей там.

Тери се оправяше невероятно добре в този вид работи и за нула време успя да вземе две чинии със смесена храна и няколко питиета. Отнесохме ги заедно до масата. Нора изпи джина, но не яде нищо. Госпожица Гилхули преглътна с усилие половин сандвич и с наранена изисканост остави другата половина в чинията. Аз глътнах две пирожки с месо и бях санкциониран от Терънс, който привърши с остатъка от сандвичите, като дори разсеяно изконсумира и останалата от госпожица Гилхули половинка. Тогава измъкна един кръгъл състезателен етикет и ми го подаде.

— С това ще можеш да влезеш в съблекалнята. Нещата ти са в колата. Хайде, не губи време. — Той се изправи. — Да тръгваме, Джоси, скъпа. Да излезем навън да подишаме малко свеж въздух.

Докато те излизаха, аз прикачих етикета за ревера на сакото си. Бях доволен, че останах сам с Нора. Чувствах се силно обезпокоен и исках да разбера защо тя бе толкова разстроена. Но повдигнах глава и видях, че Донахю бе влязъл в шатрата и сега се приближаваше към нас. Той седна и гледайки към мен, сякаш искаше въобще да ме няма там, каза неловко:

— След малко започвам работа. Реших преди това да мина и да видя как си.

Помислих си, че Нора няма да му отговори, но след малко тя рече с вдървени устни:

— Не си ли малко позакъснял? Ако наистина държиш да знаеш, чувствам се отвратително.

— Да ти донеса ли нещо? Един джин?

— Писна ми да се наливам с джин. Изглежда, напоследък живея само на тая проклета течност. Освен това знаеш много добре, че го мразя.

— Слушай, Нора… опитай се да се овладееш. Нещата може да не са чак толкова лоши, колкото предполагаш.

— Радвам се, че мислиш така.

Искаше ми се да се махна от тази свада, но Донахю седеше от външната страна на моята пейка и ме бе заклещил. Трябваше да седя и да слушам, докато той се опитваше де сдържа нервите си.

— Не се дръж така гадно, Нора. За бога, направи малко усилие. Партито довечера ще те разведри.

— Няма да ходя на никакво парти — заяви Нора.

— Какво!

— Не чу ли! Ще стоя тук в шатрата и ако не се пооправя, няма да се връщам с колата. Ще хвана влака за вкъщи.

— Какъв влак?

— Експресът в шест без десет. Казвам ти го сериозно. Предположих, че може и да не издържа тук цял ден, затова погледнах разписанието, преди да тръгнем.

— Значи ти няма да се върнеш с мен?

— Не. И не ме гледай така.

— До неотдавна ти беше доста хубаво, когато те гледам.

— С това вече е свършено. Както и с теб също. Веднъж завинаги.

Донахю седеше мълчаливо. След това отправи към нея дълъг, студен поглед.

— Добре — рече той. — Щом така искаш, действай.

После се изправи и ме дръпна за ръката.

— Ти тръгвай. Време е да те представя на организационния секретариат. Не знам защо, по дяволите, всичко трябва да го върша аз. Ако не потвърдиш участието си, и тая работа ще се провали.