Арчибалд Кронин - Северна светлина

— Нещастник! — каза Малкълм. — Той се мъчеше да изкара себе си виновен за всичко! Не мога да не го съжалявам.

— Няма за какво толкова да го съжалявате — прецеди тя през стиснати устни, нещо твърде добре познато на Мейтланд. — Мога да ви кажа нещо ново за Смит.

— Да?

— Хенри го взел на работа.

— Какво!

— На мястото на Балмър. От сътрудниците. Новият ни завеждащ рекламата.

— Господи! — Малкълм помисли малко и каза: — Можете да казвате каквото щете. Пейдж е наистина най-добрият човек, когото някога съм срещал в този мръсен донемайкъде свят.

Тя поклати глава и започна да налива чая.

— Той е мекушав, нищо повече. Баща му никога не би направил подобно нещо. Би изхвърлил Смит от стаята си още щом го зърне.

— Вие сте твърде строга към Хенри. Винаги сте била строга. — Той взе чашата, която тя му поднесе. — Вижте само какво преживя през последните две години… с болното си сърце и какво ли не. А на всичко отгоре и това. Вие знаете колко много той обичаше Дейвид.

— Вярно — съгласи се тя мрачно. — Милият ми Дейвид. — Тя отпи от чашата си и през изпаренията на чая стрелна Мейтланд с тъжните си очи. — Най-тежко обаче той ще чувства загубата на Кора.

Преди Малкълм да успее да възрази, тя продължи:

— Той може би не съзнаваше това, но я обичаше. О, за това аз никак не го упреквам. Напротив, това е едно от малкото неща, за които съм готова да се възхищавам от него. Кора беше истинска жена, сърдечна и човечна. Тя жадуваше за любов, а Дейвид никак не отговаряше на чувствата й. Особено когато го прихвана отново и започна да я кара да чете важни книги и да се отнася с нея като с цвете под похлупак. Тя никога не ми е казвала нищо, но това се долавяше. Аз я разбирах добре, напълно я разбирах. Вярно че беше привързана към Дейвид, грижеше се за него, съжаляваше го… но това не е достатъчно.

— Говорите глупости — рязко я прекъсна Мейтланд. — А сега не е време за това.

— Може би. Но аз отдавна знаех това. Хенри обичаше Слидън, но никога не го е обичал толкова преди да дойде Кора, нито е ходил толкова често там. Той на всичко беше готов за нея… би се отказал дори от „Светлина“. Бях вчера в стаята му, когато влезе Боб Люис и му доложи, че намерили трупа й изхвърлен на брега. Трябваше да видите лицето му. И знаете ли какво каза? „Беше ли изранена? — каза той. — Обезобразена?“ И когато Боб отговори: „Не, сър, никак“, той въздъхна: „Благодаря ти, боже, благодаря ти за това“.

Малкълм я гледаше сърдито, но и с възбудено любопитство и току изведнъж запита:

— Мофат, защо сте толкова против Хенри? И защо винаги го сравнявате с баща му?

Тя не отговори веднага.

— В същност не съм против него — каза най-после тя. — Той чисто и просто не отговаря на моята представа за издател на „Светлина“. Твърде мек, твърде склонен да се съобразява с обстоятелствата, вместо да ги превъзмогва и да отива докрай. Баща му не беше такъв. Той беше истински мъж.

— Вие сте се възхищавала от него.

— Да, възхищавах се. — Сега тя изведнъж заговори с предизвикателен тон. — Не само за това, което бе, но и за това, което направи за мен. Сигурно са ви казали, че той ми купи малката къщичка.

— Действително, чух такова нещо — каза Мейтланд спокойно.

Но Мофат, която не беше на себе си от събитията през деня, не можеше вече да спре.

— Да — продължи тя — той знаеше колко ми се искаше да живея извън града, да имам малка градинка, и един ден… никога няма да го забравя… ми връчи акта за собственост. Когато му предложих да му се издължа от заплатата си, той просто се засмя и каза: „Донасяйте ми от време на време букетче цветя“. Ето защо постоянно нося цветя. — Тя спря, забравила за присъствието на Мейтланд. — И след смъртта на жена му той идваше при мен в събота следобед да изпушва по една лула и да изпива по чаша бира. Обичаше бъртонска бира; винаги държах за него по някоя бутилка. — Тя замълча и като почувства изведнъж погледа на Малкълм, силно почервеня. За пръв път той я видя да почервенява.

Няколко минути никой не проговори. Мълчанието ставаше вече мъчително и Мейтланд стана.

— И тъй — каза той, — време е да почнем работа. Да не се отпускаме, когато го няма шефът. Сега трябва да работим и то колкото може повече. По обед ще имаме служебното съвещание. Кажете на другите. Благодаря ви за чая.

Той отиде в стаята си, седна и започна да обмисля плановете си за следващите три месеца, през което време в отсъствието на Хенри почти цялата отговорност щеше да падне върху него. В този момент някой почука на вратата и в стаята влезе Фенуик с лента от телетипа в ръка.