Арчибалд Кронин - Северна светлина

Вече бе привършил закуската си и се готвеше да става, когато на масата дойде пак келнерът Джордж.

— Хубаво ли закусихте, сър?

— Отлично — каза Смит.

Джордж беше добър, услужлив и внимателен човек, но много приказваше, а сега Смит не беше в настроение за разговор.

— Още една лакерда, сър?

— Не, благодаря. — Той се готвеше вече да става, когато Джордж го погледна косо, което му напомни за начина, по който камериерката го гледаше тази заран.

Като сложи ръце на кръста и се завъртя на токовете си, келнерът каза:

— Навярно сте прочели „Глоуб“, сър?

„Глоуб“, вестникът на Мигхил, Смит обикновено не четеше с особено внимание, макар и да го получаваше заедно с останалите три ежедневника. И сега, като погледна на масата, Смит видя, че той беше поставен над другите, сгънат, без съмнение от Джордж, по начин да се вижда съобщението на две колони в средата на последната страница. Той го взе и изведнъж, като ударен с чук по главата, се замая и насмалко не изпусна вестника. Там, пред ужасените му и невярващи очи, стоеше заглавието: „Бивша затворничка се връща отново в живота“. Първите редове танцуваха нагоре-надолу и се заплитаха в забъркано кълбо, а той се мъчеше да ги отдели и разчете.

Кора Пейдж, която през 1954 година (тогава Кора Бейтс) бе призната за виновна задето е извършила неестествено и престъпно посегателство, случайно бе открита от нашия кореспондент в Шотландия — от същия, който е присъствал на делото й, когато Углавният съд в Блекпул я осъдил на шест месеца затвор…

Като прочете набързо и със затаен дъх двете колони, присви го стомахът и му се повдигна. Нищо не бяха пропуснали. Беше описано като случай на започване нов живот, приблизително така, както Най го бе замислил, нищо не липсваше; всеки мъчителен факт се разкриваше по такъв унищожителен начин и с такъв цинизъм, сякаш авторът бе самият Ленард.

Смит стана. Без да обръща внимание на Джордж, който продължаваше да говори, той инстинктивно се запъти към стаята на Най. Ленард беше станал, стоеше полуоблечен пред огледалото и се бръснеше с електрическата си самобръсначка.

— Прочети това — каза Смит, — бързо!

Още неизтрезнял, Най го погледна начумерено с кървясали очи, но тонът на Смит го накара да откачи щепсела. Той взе „Глоуб“ и седна на ръба на леглото.

Смит не можа повече да се стърпи:

— Това е сигурно Хейнс — каза той. — Сам се е възползвал от тая история.

— Млъкни! — Лицето на Най придоби мръсносив цвят. С извадена навън фланела и с висналите му долни гащи, избръснат само от едната страна, той приличаше на карикатура. Притисна челото си със стиснати юмруци. — Остави ме да помисля.

— Защо е трябвало Хейнс да…

— Ужасно си тъп, та не разбираш ли? Това не е работа на Хейнс. Той само се е сетил да донесе за случая в главната им дирекция. Зад всичко стои самият Мигхил. Той знае каква нужда имаше Вернон от този ход. Узнал е нашите планове и е решил да ни сложи динена кора. — Най силно прехапа устни. — Ах, защо не помислих за това? Идиот… Какъв съм идиот. Подкопа почвата под краката ни. Колко е часът?

— Минава девет.

— Трябва да действаме бързо. — Зареден за действие, той започна да навлича дрехите си, като говореше бързо и несвързано: — Ако Пейдж узнае това преди да е подписал, свършено е с нас. Има обаче шанс да не го е прочел още. Нощният влак пристига в пет и половина… преди вестниците. Сигурно ще е отишъл направо в къщи. Сега слушай! Вземи договора и с такси право у тях. Нещо ми подсказва, че е там. Насапунисай го добре. Нали искаш да не го смъдне много, всичко да станело по домашному и прочее. Накарай го да подпише. Чуваш ли какво ти казвам? На всяка цена трябва да му вземем подписа. Аз ще вардя пред „Светлина“. Ако го няма у тях, обади ми се в редакцията.

Смит се втурна в стаята си, грабна чантата и полетя по стълбите надолу. Сутрин винаги беше трудно да се намери такси, но щастието му се усмихна: щом излезе през въртящата врата, едно от допотопните таксита на Хедълстън се затресе пред хотела и стовари някакъв пътник. Трябваше да се разтовари цял куп багаж, който приличаше много на търговски мостри и Смит фучеше от нетърпение, но четири минути по-късно той беше вече на път към Хенли Драйв. Докато таксито се провираше в потока коли на Житния пазар, той забеляза по будката на ъгъла цяла редица жълти афиши на „Глоуб“, много повече отколкото обикновено се поставяха. Той си помисли: наводнили са града с този брой. Трябва веднага да намери Пейдж. Сега, на всяка цена. Вероятността в последния момент да пропаднат плановете им и никога да не се сбъдне това, за което си бе мечтал, така силно отчая Смит, че той с все сили започна да натиска с крака по пода на колата, сякаш се мъчеше така да ускори хода на старото такси.