Арчибалд Кронин - Северна светлина

— Добре де.

— Да, сър. Горещата ви вода е отвън. Обувките ви също. Времето тая сутрин е чудесно.

След като камериерът излезе, Смит полежа още известно време, като закриваше с ръце очите си и дълбоко се разкайваше, задето бе отстъпил пред настояванията на Най да празнуват предишната вечер. Той не можеше да си спомни колко бяха пили, но от сегашното си състояние можеше да съди, че бяха попрекалили. Всеки път, когато се поддаваше на изкушението, на следващата сутрин се случваше най-лошото от всичко — не толкова главоболието, нито пък отвратителния вкус в устата, макар това да бе напълно достатъчно, тъй като той никак не носеше — но мъчителното разкаяние, което го караше да се хока като слабоволев глупак. Сега, като отвори с голяма мъка очи, той се почувства особено зле. Това шампанско — с погнуса си помисли той и се оригна. Но все пак за него можеше да се намери някакво оправдание. Последните няколко дни бяха изпълнени с такова напрежение и такава неизвестност, че той трябваше някак да се поддържа. Сега, когато всичко беше в ред, той се закле никога вече да не слага капка в устата си.

Измъкна се от леглото, навлече халата и позвъни за утринния си чай. Когато камериерката донесе чая, стори му се, че тя го изгледа някак си особено, но може би така само му се привидя, защото все още гледаше като през мъгла. Тя беше една такава свободна, дори нахална девойка, за която той не искаше и да знае — неведнъж я бе чувал да се кикоти с Най в съседната стая. Когато тя дръпна пердетата, отново му се стори, че иска да му каже нещо, но той не обърна внимание. Чаят го поосвежи, но когато стана, отново почувства, че едва се държи на краката си, тъй че отиде до гардероба, където за всеки случай бе скътал една бутилка уиски и здравата отпи от нея, за да дойде на себе си. Това, си каза той, е положително последното.

Облече се много по-бавно от друг път; дрехите му бяха разхвърляни из цялата стая и той с голяма мъка можа да нахлузи ластичните си чорапи. Смит беше много чувствителен на тая тема и никога не говореше за това, но той страдаше от разширени вени и когато си угаждаше и пийваше повечко, вените му още повече се издуваха. Тъй или иначе, в осем и половина той беше готов. Когато слизаше за закуска, надникна в стаята на Най. Както и очакваше, Ленард още спеше. Макар че го раздруса няколко пъти, Смит не можа да го събуди. Миналата нощ в бара той не знаеше мярка, говореше всевъзможни цинизми — това на Смит никак не му допадна. Той го остави и се качи в стаята си.

В салона за кафе, където сервираха закуска, той си поръча овесена каша и пушена лакерда. Собствено той не беше гладен — след като си бе направил няколко пъти гаргара, устата му продължи да мирише на кофа за смет — но именно поради това му се прищя нещо пикантно. Макар храната в хотела да беше добра, тя му бе омръзнала. Честичко си бе мислил да се премести в частен пансион, където да бъде при по-големи удобства, но не искаше да стори това без Мини, и тъй като доскоро не знаеше кога най-после ще се дойде до споразумение с Пейдж, продължаваше да живее в „Червения лъв“. Сега обаче можеше да си позволи да наеме цяла къща, някакво хубавичко имение, което да отговаря на ранга му, с хубава градина с цветарник, в който да може да си отглежда домати, а може би и с гараж до входа. На Мини това сигурно ще й хареса. Трябва да бъде нещо наистина хубаво, например около Хенли Драйв; той трябва да се поразходи и да огледа тия места идущата седмица. А пък възможно е и Пейдж да пожелае да отстъпи къщата си и да се пренесе в друго жилище. Мисълта да се настани в Хенли Драйв подобри малко настроението и разсея унинието му.

Келнерът донесе лакердата и както обикновено постави на масата сутрешните вестници. Смит винаги ги преглеждаше преди да отиде в редакцията. Но сега той беше твърде много зает с плановете си за настъпващия ден, за да отвлича вниманието си с новините. След като е пътувал с нощния влак, Пейдж сигурно ще бъде уморен, възможно е и да е отишъл да си полегне за няколко часа, тъй че не бива да го безпокои толкова рано. Ако уговори срещата например за единадесет часа, ще бъде тъкмо удобно време. Всички документи му бяха готови — те се различаваха, разбира се, много от първоначалните книжа, които бе донесъл със себе си преди близо две години. Само Пейдж да беше приел, си помисли мрачно Смит, колко неприятности, вражди и мъки, да не говорим за парите, можеха да се спестят и за двете страни.

Като си помисли за Пейдж, той отново се разстрои. Не можеше да се каже, че очакваше с нетърпение предстоящата среща. Той ще трябва да прикрива чувствата си и да се стегне, да бъде делови и рязък — това е явно единственият начин да се справи човек с такова мъчително положение… режи накъсо. Едно хубаво питие би го подпомогнало, а и при тези обстоятелства би било съвсем оправдано да си пийне.