Арчибалд Кронин - Северна светлина

— Той пак телефонира.

— Кой?

— Сомървил.

Хенри я погледна изненадан.

— Какво искаше?

— Да говори с вас. Когато му казах, че още не сте дошъл, а той очевидно знаеше, че не ще ви намери толкова рано — телефонира в седем и половина от Съри — поръча да ви предам това съобщение.

— Да?

Тя взе бележника си и прочете стенограмата: „Моля предайте моите лични поздрави на мистър Пейдж. Съобщете му, че идната седмица двама от моите чиновници ще пристигнат в града ви. Кажете, че ще се чувствам особено щастлив, ако бъде така добър да им разреши да го посетят“.

Настъпи кратко мълчание. За да събере мислите си, Хенри каза:

— Прочетете го още веднъж!

Тя го прочете отново и този път то звучеше дори още по необикновено учтиво. Недоумението, което го бе овладяло в събота, се възвърна с нова сила. Той изпитваше някаква смътна тревога.

— Какво значи това?

Като стисна устни, Мофат тръсна глава с жест на гняв и презрение.

— Иска да купи „Светлина“.

— Той поиска вече. Бил с впечатление, че вестникът се продава. Казах му, че се лъже.

— Той не е от тия, които се лъжат.

— Е, та какво… — каза Хенри и продължи: — Дори и да сте права, това няма значение. Той може да иска да купи. Но аз съвсем не мисля да продавам.

— Нима това е толкова просто?

— Разбира се! — Пейдж беше разтревожен и цялата тази работа започна да му досажда. — Щом като вестникът не е обявен за продан, как „може“ да бъде купен?

— Познавате ли Вернон Сомървил?

— Да… всъщност срещал съм го веднъж.

— Тогава вие го познавате толкова, колкото аз познавам хората на Марс. Но поне познавате изданията му. Прегледахте ли тазсутрешния „Газет“?

В редакцията се получаваха всички лондонски ежедневници; те се подреждаха върху дългата махагонова маса с бронзова обшивка, която стоеше до прозореца. Мис Мофат взе „Газет“ и го сложи пред него. Тази сутрин по цялата първа страница беше поместена зловещо ретуширана фотография на три окървавени трупа, двама мъже и една жалка полугола жена, прострени на пода в скромна квартира, а отгоре с едър шрифт стоеше кресливото заглавие „Цената на страстта“.

— Нали е симпатично? — каза Мофат с неописуем тон. — Добре би изглеждало на нашата първа страница.

Макар че Мофат лесно изпадаше в мрачно настроение и винаги беше готова да се обижда, Хенри не можа да разбере какво я бе прихванало. Както и да е, той трябваше да сложи край на този безсмислен разговор. Подаде й обратно вестника.

— Пригответе се за диктовка! — каза рязко той.

Когато Пейдж завърши писмата, тя мина в съседната стая при пишещата си машина, а той излезе и се отправи по коридора към старинната зала с колони, където всяка заран в десет часа събираше редакционния си персонал на конференция, за да обсъждат статиите и разпределението на новините за следния ден. Малкълм Мейтланд, помощник главният му редактор беше вече там и разговаряше с Хартли Слейд, който завеждаше културния отдел; и когато Пейдж влезе, след него дойдоха спортният редактор Пул, заедно с Хорейс Балмър, шефът на рекламния отдел.

Когато седнаха пред дългата полирана маса, Хенри почувства внезапен подтик да спомене за случая Сомървил, но като съзна, че това би било слабост от негова страна, се въздържа. Започнаха да обсъждат съдържанието на вестника, като прехвърляха заглавие по заглавие представената от Мейтланд схема за новините и решаваха какво да остане, какво да отпадне.

Линията на „Северна светлина“ беше от край време резюмирана в мотото, което стоеше отпечатано най-отгоре на първата страница в обикновен цицер: „Всяка информация, която заслужава да се чете“. Непреклонно твърд срещу всякакъв вид сензации, вестникът си беше създал от пет поколения насам репутация на честно и добросъвестно списван вестник със здрава информация. Той бе влязъл повече или по-малко в бита на областта. Днес главният интерес в информацията неизбежно се насочваше към Средния изток. Пейдж и неговите помощник-редактори разгледаха подробно новините от тази част на света, прехвърлиха съобщенията, които бяха постъпили от цялата страна и от областта и най-после стигнаха до темата, която представляваше винаги интерес — времето. Поройни дъждове се бяха изсипали миналата нощ над Линкълншир и за случая бе изпратен един репортер заедно с главния фоторепортер. Имаше, разбира се, и не малко местни събития, за които трябваше да се съобщи, и за тях дадоха съответни редакционни разпореждания. Боб Люис бе вече изпратен за случая АРА. След като в продължение на един час обсъждаха свободно всичко, постигна се съгласие и стана възможно да се определи окончателно външният вид на вестника.