Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Когато го положиха на носилката, сякаш за да се защити, Пейра лежеше със затворени очи. От време на време той произнасяше несвързани фрази и тъй като идваше часът на раздялата, се обърна с въздишка към Стивън:

— Дай ми моята окарина.

Той я погали бавно, с голяма нежност.

Кабра отпътува.

Стивън дълго стоя с взор, отправен след тях.

Сляпата жена стоеше зад него като застинала.

Следващата сутрин слънцето се появи рано на ослепителното небе и лъчите му се промушиха през една дупка в зеблото, което служеше за прозорец на колибата. Слънчевият лъч събуди Стивън, който беше дълбоко заспал. Известно време дори не помръдна, след това стана и крайно потиснат и отчаян излезе от колибата. Старата жена беше на двора, при пещта с формата на купол и дъвчеше плоско парче царевичен хляб. Когато той се приближи, тя отчупи друго парче и без да обръща глава, му го подаде, все още димящо и влажно. Докато той ядеше изправен, тя стоеше неподвижна и безмълвна, а слепите й очи се обърнаха нагоре в орбитите си. Все едно че не беше тук, макар че с всяко друго сетиво тя чувстваше дълбочината на неговото безпокойство. Изведнъж тя каза:

— Вие мислите за другия човек.

— Да!

— Отдавна ли го познавате?

— Не от много отдавна, но достатъчно добре, за да го наричам свой приятел.

— Той ми изглеждаше образован човек, говореше за много неща, но всъщност е глупав.

— Той е говорил така, защото е болен.

— О, той е болен. В това няма никакво съмнение. Срещала съм се с болни и преди.

— Безпокоя се много за него.

— Ще отмине. Всичко отминава.

Гласът й беше пропит от дълбок фатализъм. След това тя се дръпна настрана и рече:

— Работата е най-доброто лекарство за тъгата. Ще имам нужда от съчки за пещта. Обикновено ги нося от сечището над долината.

Стивън тръгна към обора. Магарето стоеше на четирите си крака здраво и читаво. Той установи, че добичето се е възстановило и го впрегна в каручката. След това откачи едно ръждясало мачете от куката зад яслата и тръгна към сечището.

То представляваше стара гора от кестени, която беше отдавна изсечена и сега дънерите стърчаха обрасли от нови филизи и храсти. Магарето започна да хрупка листата на филизите, а Стивън свали ризата си и се хвана на работа. Мачетето беше старо и изхабено. Беше му непривично да го размахва, но с отчаяно усърдие и усилие той продължаваше да сече жилавите пръчки, като се опитваше да потисне отчаянието, което напираше в него. Докато се трудеше и потеше, той непрекъснато мислеше за Пейра, превърнал се сам в мъченик чрез серия от покъртителни глупости, които трудно биха могли да бъдат осмислени. Той потръпна при спомена за неговото безумно дарителство, за ненужното предлагане на ботушите, последвано от перверзната му решителност да облекчи наранената си пета, тръгвайки бос в иберийския прахоляк. Сякаш по волята на някаква мания рицарят от Ла Манча се беше превъплътил в Джером и беше предприел една от най-прискърбните си злополуки.

Когато Стивън с усилие откъсна мислите си от злощастния Пейра, те се насочиха неизбежно към войната.

Помисли си, че точно в този момент хора убиваха или биваха убивани. И той самият трябваше да се присъедини към тази касапница, чийто единствен резултат щеше да бъде ужасният хаос на страданието, омразата и отмъщението. Още веднъж си спомни предупрежденията и презрителните подигравки на чичо му Хюбърт. Той трябваше да се върне бързо дори само за да оправдае себе си и да докаже, че не е страхливец.

Работи през целия ден. Превозваше един след друг товарите дърва и ги складираше зад обора. Донесе общо девет товара дърва. Когато мина по ръба на кариерата с последния товар, Луиза стоеше на прага със скръстени ръце.

— Последният товар се оказа най-тежък.

— Как разбра?

— По скърцането на оста на каручката и по дишането на магарето.

Напрегнатият израз на лицето й не се промени.

— Вечерята ви е готова. Ако желаете, тази вечер може да седнете на моята маса.

Той закара магарето в обора, изми се в кофата от кладенеца и влезе в къщата. Като всяка селска колиба тя имаше само една стая и беше обзаведена оскъдно. Масата и столовете бяха груба изработка от кестен. Печката за дървени въглища стоеше в единия ъгъл, а някаква стара медена маша висеше на стената зад нея. Легло с бронзови топки, наполовина закрито от завеса, заемаше другата половина от стаята под цветна литография на Мадоната от Баталос. Някаква намръщена рогозка, много износена и проскубана, покриваше част от глинения под.