Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Но към Джо-Джо Стивън изпитваше особено уважение. Бившият жокей беше завършен мошеник, който крадеше при всеки удобен случай, мамеше навред по пътя си в селските райони и когато имаше възможност, така жестоко се напиваше, че лежеше по цял ден на голата земя, „за да си отспи“. И все пак в своята двойственост той имаше едно странно човешко качество, с което можеше да се похвали. Никога през живота си не беше подвеждал приятел. Често вечер, след като беше видял Еми, Стивън се връщаше в техния фургон и ловеше погледа на Джо-Джо, който го фиксираше по един особен начин и който показваше не съчувствие, на което той беше неспособен, а някакво цинично разбиране, смесено с лек присмех.

— Пак си излизал с твоето момиче.

— Нещо такова.

— Добре ли прекара?

Стивън мълчеше. На бившия жокей му се искаше да постави още въпроси, но вместо това вдигаше рамене, обръщаше се към Жан Баптист и започваше спор с него, като се горещеше нарочно.

— Какво е твоето мнение за жените, Кроки?

— Отнасям се към тях с търпимо презрение.

— Говориш като съпруг.

— Да, бил съм женен. Съпругата ми сега ръководи верига от магазини в Кроазе, по Северната железница. В това се състои и най-голямата ми надежда, че един ден парижкият експрес при скорост деветдесет километра в час ще я удари в най-уязвимото място.

— За себе си, макар че никога не съм бил женен, мога да кажа, че обичам само да спя с тях. Във всички останали случаи те са по-досадни и от гонорея.

— Но човек разбира това едва след като спи с тях.

— Не и с моите жени. Никога не съм се занимавал с проститутки. Само със здрави, честни селски жени, с които се срещам на пазара, които търсят някое малко разнообразие.

— А, разнообразие! Това е точната дума, на която аз дължа повечето от моите последни успехи.

— Ти! Краставия?

— Разбира се! Спечелих много от моите интимни контакти заради любопитството. Жените, на които е доскучало брачното ложе, биха направили всичко за нещо ново. Чел съм, че един убиец, който е трябвало да бъде гилотиниран, е могъл да си позволи десетки жени.

— По дяволите! Макар че го заслужаваш, ти няма да загубиш грозната си глава.

— Не, но привличам точно с това. Като съдят по мощта на крокодилската опашка, жените вярват, че фалосът ми е надарен със забележителна сила.

— Но ти ги разочароваш, измамнико?

— Само веднъж, Джо-Джо. Имаше една яка стара мома, недокосвана, която ме преследваше месеци с надеждата, че едно „съчетаване“ с моя милост ще произведе алигатор. За нещастие детето се оказа нормално.

Взрив от див смях разтърсваше фургона, Стивън не се присъединяваше към него. Той знаеше, че разговорът се водеше заради него, предизвикан не толкова злонамерено, колкото като лекарство, предписвано на жертвата на една постоянна любовна треска. Все пак неговата болест не беше стигнала толкова далеч, че да изглежда неизлечима.

Понякога Еми се отнасяше добре към него. Сядаше на стъпалата на своя фургон, поласкана от вниманието му, изпълнена със собствената си важност, и му се усмихваше, излагайки босите си крака на слънцето. И тъй като не беше щедра на любезности, понякога, когато стояха заедно в тъмното, тя му разрешаваше да я целуне, след което бързо избягваше. Стивън напразно се самоуспокояваше, че в природата всяка страст поражда взаимност. Той се въртеше около Еми като оса около нектар, без нито веднъж да проникне в меката плът на плода.

В един влажен следобед, когато бяха напуснали приятната област Сион, главният двигател се повреди и остави на пътя една дълга колона двойни фургони. Ремонтът щеше да отнеме най-малко двадесет и четири часа. Перо беше много огорчен, че изпуска важна дата, и реши след продължителен спор да даде представление в Льо Драж, за да покрие част от разходите си.

Денят започна зле и премина още по-зле към по-зле. Нямаше никакви предварителни заявки за билети. Градчето се оказа бедно и не прояви особен интерес към тях. Единствената му индустрия — една фабрика за тухли, беше пред фалит. Дъждът упорито се засилваше и когато представлението започна, не повече от стотина души се бяха събрали под канещите платнища. Но независимо от всичко, верни на традициите на Перо, повечето от артистите изпълняваха своите номера блестящо. След това се връщаха при голямата печка в съблекалнята. На Еми обаче не й провървя. На два пъти при нейните предварителни опити колелото й се подхлъзваше и тя падаше на мокрия под. Първото падане предизвика смях сред грубиянската публика, но на второто се чу дюдюкане и подвиквания. Това я отказа от главната част на номера и тя напусна манежа с вирната глава.