Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

След това в суматохата при пренасянето на различни реквизити той не можа да я види. Съвсем объркан се присъедини към Джо-Джо и Кроки и се зае с демонтажа на платформата и подиума. Работеше разсеяно и нарани ръката си на една желязна кука. Това не му направи особено впечатление.

Наоколо се изви студен вятър. Генераторът скоро беше изключен, електрическите крушки угаснаха. На аварийната светлина на червените лампи всичко наоколо изглеждаше призрачно. Чуваха се множество викове и команди, мъжете се движеха като демони, измъкваха стълбове, хващаха се за въжета, бореха се с големите въжета на плющящите платнища. Както винаги ставаше в началото на прехода от едно място на друго, животните бяха тревожни и надаваха вой от подвижните си клетки. Двигателите на влекачите боботеха и увеличаваха общата бъркотия. На Стивън му се струваше, че тази сцена идва направо от рисунките на Доре 17за ада и че той също съпреживява страданията на обречените.

От Ангър циркът „Перо“ замина за Тур, оттам за Блоа, Бурже и Невер. Времето се задържа много хубаво, бизнесът процъфтяваше, старият Перо носеше шапката си наперено. След тридневно пребиваване в Дижон те поеха на юг към Златния нос, като оставаха по едно денонощие в старите градчета с каменни стени и големи порти, преминавайки през хълмистите лозя в долината на Ош.

В самото начало Стивън бе приет с резерви от трупата. Но едноседмичното внимателно наблюдение върху него даде задоволителни резултати. Определен процент от личните му приходи отиваше в обща каса, от която всички циркови артисти щяха да имат дял, след като сумата бъде разпределена в Ница. И така, на Стивън вече гледаха като на човек, чиято цена расте. Приятните му маниери и спокойния характер му помогнаха да установи приятелски отношения с повечето от членовете на трупата.

Те бяха едно колоритно човешко множество. Фернанд, укротителят на лъвове, който влизаше в железните клетки без страх, облечен като хусар в сребриста униформа, с ръкав, драматично раздран на ленти, беше всъщност най-стеснителният от всички. Той хронически страдаше от лошо храносмилане и беше поставен на месечна диета от жена си, която изцяло му се беше посветила.

Самите лъвове бяха безопасни като крави, главно поради това, че бяха много стари, мъжките бяха дори кастрирани. Те ревяха само защото искаха вечерята си и всичко, което се разиграваше около клетките им от хората, които носеха нажежени железа, беше просто един бутафорен фокус.

— Не сме имали инцидент през последните двайсет години — отбеляза Перо самодоволно, след като изпрати реклама за местния вестник в следващия град, където пристигаше циркът. Текстът естествено, гласеше точно обратното:

Разминаване на косъм със смъртта в цирка „Перо“. Лъвица се разярява. Фернанд сериозно пострадал.

Джуджетата Макс и Мориц бяха двамата главни клоуни — двойка, която беше международно призната и чийто номер беше известен като „Приставане“ — скеч, в който Макс, облечен в гротескна премяна, играеше ролята на стара булка. Рутинната сценка включваше и една стара кола „Ханхард“, която постоянно се повреждаше, отказваше да запали и най-сетне се разпадаше. Всичко това беше крайно комично. Макс с неговия дяволит вид спукваше публиката от смях. Но извън арената меланхолията му бе по-голяма от тази на Хамлет. Той често доверяваше на Стивън с тъга неосъществената си цял живот страст — да свири на цигулка.

Сблъсквал се и преди с подобни парадокси, за Стивън не беше изненада да установи, че японският фокусник е един посветил се на християнството учен; че Нина д’Амора, която яздеше без седло, е алергична към конете и вследствие на това страдаше от хроническа астма, докато Филип, който всяка нощ рискуваше живота си на високия трапец, прекарва по-голямата част от времето си в плетене на мъжки чорапи.

Стивън стана част от тяхната групичка, но се виждаше по-често с Джо-Джо и Кроки, отколкото с останалите.

А зад растящата апатия на Жан Баптист той откри един чувствителен и интелигентен човек. Стивън му направи няколко поразителни ескиза как стои на платформата, отправил поглед към зяпащата публика. Жан беше получил добро образование в лицея в Руан, последвано от назначение с добра перспектива в прекрасната фирма „Национал“. След това го поразява неговата ужасна неизлечима болест и постепенно го превръща от нормално същество в патология, разрушавайки брака и общественото му положение, отпращайки го от клиника в клиника без надежда за оздравяване. Доведен до крайно отчаяние, той решава да участва в шоуто на цирк „Перо“.