Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Междувременно се беше събрала малка група, която коментираше одобрително завършения портрет и скоро работата му потръгна. За него това не беше повече от механичен процес, изпълняван, без да се замисля. Той очевидно се развличаше, като придаваше на някои от портретите си иронична индивидуалност или пък когато разработваше подробно някаква характерна черта: изпъкнало око, стърчащо ухо, едър като патладжан нос. И ако понякога, особено в събота вечер, клиентите му се случеха по-арогантни, той рисуваше със злост тяхна карикатура, която караше зяпачите да се подсмихват.

В шест часа, както винаги се случваше преди главното представление на цирка, тълпата понамаля и Стивън свали блузата и връзката си. След това се насочи през лабиринта от въжета и платна към малка ниша в съседната кабина. Тук, приведен над зачервен мангал, един съсухрен, дребен на ръст човек с разкошни гамаши и бричове от зацапано кадифе готвеше вечеря. Беше кривокрак, с остригана коса и подпухнало, с остри черти лице, с нос, който беше плосък и крив. Очите му бяха като стъклени топчета, без блясък, но искрите от мангала им придаваха известна топлина.

— Какво е менюто тази вечер, Джо-Джо?

— Както обикновено — вдигна очи Джо-Джо. — Но има и малко ангелски свински кренвирши, които взех на улица „Тусен“. Едно от двете неща, които са добри в този град.

— А другото?

— Разбира се, „контрьо-мон-брав“ по тукашна рецепта.

Кренвиршите, които цвърчаха в една плоска тенджерка, изглеждаха сочни и обещаващи. Джо-Джо, който на млади години бил жокей, а след това последователно консултант по конни надбягвания, коняр, събирач на тайни сведения за конни залагания, а най-накрая изхвърлен от стадиона за конни надбягвания „Лонгчампс“, беше изкусен готвач. Имаше връзки в цяла Франция. Никой не беше по-добър от него, когато трябваше да се преговаря на пазара или пък да се осигурят безстопанствени пилета от съседната ферма.

— Харесват ми тези два нощни павилиона — рече Стивън и направи място върху мангала за едно ламаринено джезве. — Ние сме свободни утре до три. Мисля да прескоча до реката.

— Лоара има хубаво течение — каза Джо-Джо с вид на човек, който знае много неща. — Има хубаво пясъчно дъно и много риба. Ще поставя през нощта въдица, ако имам възможност. Всъщност цялата тази местност е подходяща за нас. Виното е малко слабичко, но храната е първокласна, а жените… големи отпред и отзад — подсвирна той и завъртя очи.

Докато говореше, от съседната будка излезе един мъж със странно лице, с карирани панталони и поло с цвят каки. Беше висок и слаб, толкова болезнено изтънял, че приличаше на скелет, а лицето и ръцете му бяха покрити с дебел слой люспи. Това беше Жан Баптист, който делеше един от най-бедните фургони със Стивън и Джо-Джо. Мек, мълчалив и меланхоличен, той беше уникален случай на хроническа краста на кожата, която не причинява болка, но си остава неизлечима. Жан се показваше на жадни за сензация зрители като човек алигатор, кръстоска между кръвожаден мъжки гущер с плувкиня от Амазонка и от това преживяваше скромно.

— Добре ли мина следобедът, Кроки? — попита Стивън.

— Не особено — отвърна Баптист мрачно. — Нищо интимно.

Това беше най-благодатната част от номера на Кроки — да се разсъблича бавно; започваше от крайниците и когато стигнеше до пъпа, спираше и като въртеше очи, оглеждайки публиката, възкликваше драматично с демонични нотки:

— За тези, които желаят по-интимни усещания, ще бъда на разположение в малката палатка отзад. Само за пълнолетни! Специален достъп до тези лични контакти — само срещу пет франка!

Когато яденето стана готово, те си разделиха димящата супа от един голям съд и насядаха около зачервеното кюмбе. Същото направиха и с кренвиршите, хрупкави и сочни, поръсени със селски подправки. С джобното ножче нарязаха и няколко филии пресен хляб. Стивън усети насладата от храненето на открито, едва след като се присъедини към трупата. Накрая пиха горещо силно кафе, сварено в супника. След това Джо-Джо запали цигара и с вид на фокусник извади от джоба си бутилка чиста домашна ракия.

— Какво ще кажеш за капка вино от олтара, абате?

Стивън носеше прякора си от Париж, без да възразява. Те си подаваха бутилката от ръка на ръка, като отпиваха от чистата сгряваща течност. Джо-Джо изливаше ракията направо в гърлото си.

— Може да й имаш вяра. Направена е от най-добрите портокали на Валенсия.

— Беше време, когато ми казаха никога да не ям плодове. След това пък да не ям нищо друго освен плодове — рече Баптист, който обичаше да разсъждава върху темата за своята болест. — От началото досега се консултирах с деветнайсет лекари. Всеки следващ беше по-глупав от предишния.