Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Като бродеше обратно по булеварда, Стивън усети възбуда от това, което беше постигнал през този ден. После изведнъж се сети, че не беше ял откакто бе разделил един сандвич с шофьора на камиона предишната вечер. Гладът сякаш го подкоси. Той се вмъкна в едно магазинче за хранителни стоки, купи си една дълга франзела и кренвирши. Не можеше да остане на едно място. Когато преминаваше през здрачаващите се улици и пресече Градината на дърветата, той отхапа от хруптящия хляб и от кренвирша, шпикован с бели парченца сланина. Колко беше вкусно! Почувства се щастлив, свободен и странно възвишен.

На следващия ден той беше готов и чакаше нетърпеливо. Платното му почиваше върху статива, когато тя пристигна с около двадесет минути закъснение.

— Ето те и теб! — възкликна той. — Мислех си, че никога няма да дойдеш.

Тя не отговори, но още от прага на вратата огледа неприветливата малка стая, голите дъски, счупения стол от тръстика и пропадналото легло на колелца. Накрая го изгледа свирепо.

— Ти си фалирал, нали?

— Практически, да.

— И имаш нахалството да ме викаш в дупка като тази! Няма къде дори да си закача дрехите.

Той се изчерви, но направи опит да се усмихне.

— Съгласен съм, че това не е Елисейския дворец, но мястото не е лошо за рисуване. Само ми дай шанс и ти обещавам, че няма да съжаляваш.

Устните й се отпуснаха надолу в гримаса, но с рязко движение тя влезе, разреши му да вземе палтото й и да я настани до прозореца.

Светлината беше добра — в момента беше много интензивна. Той започна да очертава върху платното концепцията, която се бе родила в главата му. Тъй като правилата на конкурса изискваха „класически“ рисунък, темата му трябваше да бъде алегорична, макар и модерна като композиция. „Сирс и нейните любовници“! Можеше ли неговата абсурдна авантюра с мадам Крюшо, която бе проникнала дълбоко в подсъзнанието му, да предизвика искра, от която да се разгори това странно виждане на нещата? Символи и образи изпълниха екрана на въображението му, завладяха сетивата му. В неговата трескава душа удоволствието се бореше с добродетелта, а изкушението се разкриваше под формата на бродещи зверове. Всичко дотук беше само един мираж. Но в най-интимните и тайнствени кътчета на душата си той чувстваше, че има сили да превърне този мираж в действителност. Стивън можеше да работи до забрава, но респектиран от Еми, не смееше да я задържа дълго. Към обяд той предложи да спрат, за да не я отегчи още от първия ден. Еми веднага прекоси стаята и разгледа платното, върху което само с въглен бе нахвърлен предварителен ескиз на нейния образ в пълна големина, почти завършен. Веждите й се вдигнаха, коприненият поглед изчезна от лицето й, когато видя, че заема центъра на платното с разтворени крака и с ръце на бедрата, една поза, която беше изцяло нейна. Тя не каза нищо, когато той й помагаше да си облече палтото, но на вратата се обърна и му кимна:

— По същото време утре.

Следобед, докато светлината беше още силна, той поработи върху фона. На другия ден и през следващите дни Стивън продължи да работи, невинаги с приповдигнато настроение, но винаги целенасочено. Това му помагаше да овладява моментните спадове и да търси източници за вдъхновение. В същото време, колкото повече се множаха срещите му с Еми пред платното, толкова повече контактът му с нея ставаше по-близък и той не можеше да не си дава сметка, че чувството му към нея се задълбочава. Всеки път, когато сеансът свършваше, той усещаше, че тя започва да му липсва все повече и повече. В отсъствието на Пейра и Глин той беше самотен. Но дали това обясняваше постоянното му желание да общува с нея? Ядосан на тази своя слабост, той си спомняше колко неприятна му се стори тя по време на първата им среща и колко често нейната грубост и липса на уважение го дразнеше. Когато Еми беше склонна към черен хумор, той несполучливо се опитваше да разговаря с нея. Отговорите й идваха като монолози. А когато й разрешаваше да си почине, тя често пъти, без да му обръща никакво внимание, лягаше по корем върху леглото, запалваше цигара „Корпорал“ и се заравяше в някакво спортно списание. Той разбираше, че не уважението към него, а само суетата я караше да идва редовно в стаята му. Десетина пъти на ден тя проверяваше как напредва работата и без да го хвали, се радваше на себе си.

— Излизам добре на картината, нали?

Легендата на Одисей за дъщерята на Хелиос и за морската нимфа Персея, която той й разказа, подтикна нейното въображение. Идеята, че тя ще олицетворява силата, която превръща човешките същества в зверове, предизвика усмивката й.