Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Тук е твърде удобно за нашия първи художествен сеанс. Нали приемате обяд „тет а тет“? Разбирате ли, вие трябва да хапнете, преди да започнете да се трудите. — Тя го погледна свенливо. — Нека да ви налея малко шампанско. Това е най-хубавото, с което разполагаме. Пет франка бутилката.

Той беше объркан, смутен и неспокоен. В сиромашкото положение, в което бе изпаднал, не можеше да откаже това, което беше сложено пред него. Но все повече си даваше сметка за нейните възхитени погледи, насочени към него. Гърдите й се повдигаха и потрепваха, а брадичката й потъваше в шията, когато се доближаваше все по-близо до него при всеки опит да си поеме дъх. Тя почти не хапна нищо, поднесе с елегантен жест към устата си само едно крилце от пилето и си наля втора чаша вино. Малките й кръгли очи блестяха като мрамор. Беше обхваната от неудържим копнеж да се пресегне и да стисне ръката му. Можеше ли той да си представи какви изящни удоволствия беше готова да му предложи тя? Колкото повече той се объркваше, толкова повече това я съблазняваше.

— Приятелю мой — възкликна тя, — имате ли някаква представа какъв е бил животът ми тук, в Нетиер, през последните петнайсет години?

— За съжаление не съм ви познавал толкова дълго — опита се да се усмихне вежливо той.

— Не! — отговори тя с доверителен тон. — И все пак вие бяхте този, който ми показа празнотата на моето съществувание.

— Това би било лоша отплата към вас, мадам, ако е истина.

— Истина е! — отговори тя. — Да! Това сте вие, приятелю мой, който отвори очите ми към нови хоризонти, които даже не бях сънувала преди. О, не ме разбирайте погрешно. Господин Крюшо, въпреки че не притежава особена нежност, е един богат човек. И, разбира се, аз съм една виртуозна жена. Но има моменти, когато самотата хваща сърцето, когато човек се нуждае от увереност. О, приятелю мой, когато сърцето зове — възкликна тя, — трябва ли да пренебрегваме този зов? Грешно ли е да търсим пълна наслада, ако това става… в дискретна форма?

Докато седеше мълчалив и напрегнат, едно невероятно обяснение на поведението й премина през съзнанието му. Но Стивън го отхвърли като абсурдно. Той обаче се почувства задължен да направи сеанса без отлагане, колкото се може за по-кратко време. Остави чинията си настрана.

— А сега, мадам, ако сте съгласна, можем да започнем. Мисля, че най-добре ще бъде да направим един предварителен ескиз. Къде ще седнете да ми позирате? В салона ли?

— Не! — отговори тя с равен глас. — Горе светлината е по-добра.

Тя стана от масата и се запъти към вратата.

— Ще бъда готова веднага. Изпийте си виното, след това се качете.

Никога не се беше качвал горе. След като изчака пет минути, той тръгна към стълбите. Светлината там беше мъждива, дървените стъпала бяха покрити с тънък мокет и скърцаха под краката му. Миризмата от сирената, които бяха оставени в шкафа на коридора, изпълваше въздуха. Когато се изкачи горе, видя вратата срещу него отворена. Той си помисли, че тя води към гостната стая, но преди да може да установи, мадам Крюшо го повика.

— Влезте, приятелю мой!

Той влезе.

Мадам Крюшо стоеше изправена до спалнята. Беше си свалила роклята и носеше пеньоар, който във вулгарната поза, която беше заела — с едната ръка на бедрото си, откриваше блестящи кюлоти на райета, волани с тежка бродерия, които се спускаха под дебелите й колене. Една розова камизола, навлажнена от току-що пръснат парфюм, образуваше гънки по тялото й.

Стивън усети, че го избива студена пот. Очите му поглъщаха всяка подробност в тази ярка и все пак небрежна спалня: цветните килими и драпираните пердета, изцапания скрин, порцелановата посуда под леглото, даже нощницата на Крюшо, натъпкана набързо под възглавницата. Той пребледня. Тя отпусна глава, като се престори, че трепери. След това с ужасно кокетство се обърна към него. Това вече беше твърде много. Той се дръпна назад с израз на отвращение, вбесен от себе си за това, че е допуснал да попадне в такава ситуация, която, макар че съдържаше елементи на фарс, беше, независимо от всичко, крайно оскърбителна. Без да каже нито дума, той се обърна и избяга от стаята.

Същата вечер, когато си седеше в таванската стаичка, той чу силно почукване на входната врата, последвано от тежко изкачване на стъпала. Без предупреждение господин Крюшо нахлу в стаята. Бакалинът, все още с най-хубавия си костюм, беше побеснял.

— Как се осмеляваш да посягаш на жена ми, нещастна отрепко, веднага след като си ми видял гърба?! Имах намерение да отида веднага в полицията! Винаги съм те смятал за малка английска змия. Но да клъвнеш ръката, която те храни, да посегнеш на една жена с чисто сърце, на една майка! Каква гнусотия и жестокост! Разбира се, ти си уволнен. Никога не показвай повече в дома ми презряното си лице. Но освен това за нанесените морални щети трябва да има компенсация… най-малкото една картина.