Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Елате бързо, мадам, дробът от кланицата е вече тук.

В объркването, което последва след излизането на мадам Крюшо, Стивън стоеше безпомощно — допускаше със сардоничен фатализъм възможността за уволнение. Но когато майка й се върна обратно, Мария-Луиза изтича през стаята, хвана го за ръка и издекламира набързо цялата поема на един дъх. И Викторина, за да не остане по-назад, се представи чудесно по своя инициатива.

Изведнъж атмосферата на срещата се промени. Имаше и възгласи на възхищение, и усмивки, и одобрителни кимвания към Стивън. Мадам Крюшо блестеше в опрощаващия си триумф. Наистина, след като изпрати дамите навън, тя се върна обратно при Стивън с вид на особено задоволство. Вместо обичайното тънко парче шунка, тя му даде за обяд чиния с горещо рагу, гарнирано с моркови и лук а ла Бордо. След това седна срещу него на масата в килера до кухнята и отбеляза:

— Все пак нещата вървят добре.

— Да! — рече Стивън, без да вдига поглед. — В началото беше само сценично смущение.

Мадам Крюшо продължи да го наблюдава как яде.

— Направихте много приятно впечатление на моите приятелки — каза тя изведнъж. — Мадам Олард е жена на нашия пръв аптекар, дама с определено положение в града, макар че, естествено, тя не може да си позволи възпитател на децата си. Тя ви смята за твърде симпатичен, с вид на истински джентълмен.

— Аз съм много благодарен за нейното добро мнение.

— Намирате ли я за хубава жена?

— Боже опази, не — рече Стивън разсеяно. — Аз едва я забелязах.

Мадам Крюшо приглади с ръка жълтите си къдрици и след като дръпна надолу корсета си, удари твърдите си бедра с разбиращ жест.

— Дайте да ви сложа още малко рагу.

В следващите дни, както по качество, така и по количество обедът на английския възпитател тайнствено се подобри и с някои допълнителни средства стопанката на дома продължи да демонстрира промененото си отношение, някой би могъл дори да каже предпочитанието си. Това беше щастлива промяна за Стивън, за когото липсата на подходяща храна при тази непрекъсната и неприятна кашлица не му помагаше да оздравее. Той започна да се чувства по-силен, нови импулси за живот се задвижиха бавно във вените му. Тъй като и времето се задържа необичайно хубаво, изпита неочаквано, за първи път след идването си в Нетиер, горещо желание да рисува.

Импулсът беше толкова силен, че когато се запъти към бакалията, взе със себе си блок с индийска хартия и шепа цветни тебешири. Когато урокът беше почти завършил, накара децата да четат заедно една книга в градинската беседка и след това с цялото си желание и бликаща страст, с бързи, уверени, радостни линии той нарисува пастелен ескиз на главите им. Рисунката беше направена за по-малко от половин час — толкова силно беше вдъхновението му. Никога преди не беше успявал да нарисува нещо толкова жизнено, свежо и витално. Даже той, който винаги подценяваше собствените си произведения, беше развълнуван, стреснат и възбуден от това прекрасно нещо, което се появи на бял свят като тайнство, от нищото, само плод на неговото докосване.

С глава, наклонена на една страна, той дооформяше фона на рисунката с жълт молив, когато чу звук зад себе си. Мадам Крюшо се беше надвесила над раменете му и наблюдаваше пастелната рисунка.

— Вие ли нарисувахте това, господине?

Нейният израз на шокиращо недоверие го накара да се усмихне.

— Харесва ли ви?

Може би тя не беше разбрала напълно картината, но видя двете си деца красиво очертани с няколко линии сред отчетливи сенки от чист и блестящ цвят. Тя не разбираше нищо от изкуство. Но нейният остър търговски нюх я накара веднага, макар и подсъзнателно, да разбере, че пред нея се намира нещо рядко и прекрасно, нещо от най-високо качество. Веднага пожела да притежава рисунката. Тя усети и едно постепенно засилване на чувствата си към този скромен млад англичанин, които се появиха още в деня на декламацията, когато мъглата на нейното безразличие се вдигна и тя го видя през погледа на приятелките си такъв, какъвто е в действителност: много привлекателен млад мъж, със стройна фигура и чувствително лице, с черни очи и деликатна бледност.

Малките момиченца все още сричаха своята книга. Тя заобиколи отпред малкото канапе, на което седеше той, и седна до него.

— Не съм знаела — каза тя доверително, шепнешком, — че господинът е истински художник.

— Но аз ви казах това още когато ме наехте на работа.

При споменаването на това първо интервю, когато тя го изнуди толкова хищно, гладкото й лице се изчерви, а заедно с нея и кръглата й здрава брадичка, чак до мускулестата й шия.