Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Стивън смачка набързо с нервни пръсти бележката, написана с молив. Той знаеше, че Честър е безотговорен, но сега, под прикритието на чара на веселия тон и приятелските излияния, той почувства същността на един краен егоизъм.

Собственикът на ханчето и неговият служител го гледаха иззад тезгяха с нескрито презрение. След това дойде ред и на последното унижение:

— Естествено, господинът разбира, без да пита, че не можем да му предложим нощувка при нас.

— Разбира се — отвърна Стивън, обърна се и излезе на улицата.

Стивън стоеше сам и без пари на пазара в този странен френски град. Той осъзна с безпокойство положението си. Никога преди това не бе оставал без пари. Да разполага със средства му се струваше толкова естествено, колкото и че ще съмне. Това бе нещо, което се подразбираше от само себе си, естествено, следствие от положението му в обществото — негово право по рождение. Сега с горчиво свиване на устата той осъзна колко мощно е оръжието, което неговият баща беше използвал. Въпреки това неговата природна твърдост му помогна да запази присъствие на духа. Той веднага се зае да намери някакъв временен подслон.

Подобно нещо в градец, който се покровителства от туристите, се оказа по-малко трудна работа, отколкото първоначално си мислеше, и още в ранния следобед се беше настанил в малка стая на горния етаж с изглед към двора на улица „Катедрална“. При вида на багажа му собственичката — почтена възрастна жена, не поиска предварително заплащане и тъй като наемът беше само дванайсет франка седмично, той реши, че каквото и да се случеше, щеше да го плати в скоро време. Беше достатъчно умен да разбере, че в тези места не би могъл да заработи средства за живеене чрез своето изкуство. Все пак споменаването на този факт — университетската му подготовка и званието бакалавър на изкуствата, би трябвало със сигурност да му гарантират някаква скромна позиция, където да може да спечели достатъчно пари, за да се изправи на крака. Защо пък и да не спести достатъчно пари, за да плати сметката и на Честър — последната словесна плесница на собственика на ханчето още пищеше в ушите му — и да се върне през зимата в Париж, при Пейра, със значителна сума. Само да не се чувстваше толкова объркан. Кашлицата, останала в гърдите му след пресичането на Ламанша, беше много неприятна. Силното му желание да види с какво може да се заеме го подтикна да се върне отново в центъра на града. Там той направи справка за основните цени на услугите, извършвани на улица „Република“. Повечето от магазините, макар и малки, бяха огледало на солидно процъфтяване, което се свързваше с представите за активен селскостопански район. Лопати и вили, коси и цинкови кофи, брани и червени зъбци — тези и други подобни стоки бяха наредени в железарския магазин. Имаше и вкусни лакомства — крехки петифури и захаросани бадеми, наредени като сватбен букет във витрината на спретната сладкарница. А в млекарницата се жълтееше една голяма буца нормандско масло, придружена от двете страни от по един бокал с мляко.

Пред магазин за канцеларски стоки той видя изложени на картон, под стъкло, редица обяви, написани с мастило. Прочете внимателно всичките и си тръгна. Не можеше да акордира пиано, нито пък да поправя плетени столове, нямаше нужда и от половин вила с изглед към морето и към скалите на Грансвил. Стигна до бюрото на седмичното списание „Courier de Netiers“. Вътре можеше да се прегледа текущия брой. Но неговите постни колони, посветени главно на фазите на луната, на продажбата на ламе и на живи животни, на обслужването на кравите и на магариците, на часовия график на приливите при Монт Сент Мишел, не му дадоха нищо.

Какво да прави по-нататък? Съвсем ясно беше, че трябва да се посъветва с някого. Влезе без предварителен план в кметството и като си избра чиновник със симпатичен вид, го запита дискретно за възможността да си намери работа в града. Младежът, макар и изненадан от този род справка, беше добронамерен и интелигентен. Той се замисли дълбоко, след това бавно поклати глава.

— Много е трудно — усмихна се той снизходително и оправи ръкавелите си за работа с книгите. — В малко градче като това хората не са приятелски настроени към чужденците.

Още един час Стивън броди из града без успех. Когато нощта се спусна, прибра се уморен и обезкуражен в жилището си. Там се порови из джобовете си, преброи парите си и видя, че възлизат на един франк и петнайсет су. Видът на тези няколко мизерни монети, които държеше на дланта си, породи у него чувство на гордост. Той не можеше, той не биваше да се предава.