Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Следващото утро дойде с чисто синьо небе и Стивън се отправи с вещите си към гара Монпарнас. В бързия влак на втори коловоз нямаше много хора и той се настани без проблеми в празно купе в челната част на композицията. Не можеше да каже, че се чувства добре в момента на тръгването, защото главата му тежеше, а имаше и остри болки в дясната част на гръдния кош. Независимо от това, когато влакът преминаваше през тунелите и тъмните прорези в стените, които даваха право за излизане от града, той се отърси от умората и се зае да наблюдава приятния пейзаж: големи площи пустеещи стърнища, които се бяха превърнали в жълти басейни с дъждовна вода, заградени с дълги редици тополи — сякаш вечни стражи; един далечен връх, строен и грандиозен; впрягове от едри коне с плугове; стари обори и хамбари, покрити с цигли, а покривите, изпъстрени с надписи „Byrrh“, „Cinzano“, „Dubonnet“.

На обяд изяде една ябълка и блокче шоколад. Постепенно цветът на селската местност се беше променил. Борейки се с дрямката, очите му попиваха с растящо задоволство лъкатушещите междуселски пътища и малките, оградени с плет овощни градини, бавната процесия на ято гъски към кална локва, следвани от босоного момче с пръчка от леска, един ред върби с окастрени корони. По-нататък една възрастна жена с бяла шапка теглеше крава към крайпътната трева. Дори природата на пиенето беше променена: „Почакайте! — призоваваха надписите. Пийте ябълкова ракия!“.

Към три часа влакът стигна връхната точка на едно продължително изкачване и навлезе в малката гара Нетиер. Стивън събра набързо нещата си и скочи от високото стъпало. Внимателният оглед потвърди, че Честър не беше тук, за да го посрещне. Като си помисли, че Хари вероятно не е предвидил часа на пристигането, вълнението му нарасна.

Стивън пое към града, който можеше да се види отвъд хълма, на около километър разстояние. Колкото повече наближаваше, толкова повече се увеличаваше желанието му да бъде по-скоро там. Той премина оградената с ров и фортификационни съоръжения стена и стъпи на кривите, покрити с калдъръм улици, толкова тесни, че построените от остри сиви камъни къщи сякаш се сливаха над главата му. След това точно насред пазарния площад, срещу избледнялата фасада от теракота на стария „Градски хотел“, той съзря позлатения символ на „Златния лъв“.

Кръчмата беше масивна, много удобна и първокласна. Стивън обърна внимание на това, докато се движеше към рецепцията на хотела, разположена в ниша под дъбово стълбище.

— Заповядайте, господине?

— Казвам се Дезмънд. Ще бъдете ли любезен да уведомите господин Честър, че съм пристигнал.

Последва пауза.

— Вие търсите господин Честър?

— Да, той ме очаква.

Служителят, едър широкоплещест млад мъж с късо подстригана коса, изучи Стивън за момент и след това каза:

— Бъдете любезен да почакате, сър.

Той се мушна зад завесата, която скриваше вътрешността на офиса, и след малко се върна заедно с един по-стар човек, внушителен на вид, с дебел врат, облечен в делови костюм на райета.

— Вие търсите господин Хари Честър?

Тонът, макар и любезен, имаше застрашителен оттенък.

— Да, защо? Аз съм негов приятел. Той не е ли отседнал тук?

Последва хладна пауза.

— Той живееше тук, господине. До вчера следобед, когато му представихме сметката. Оттогава няма и следа от вашия знаменит господин Честър.

Стивън гледаше собственика с глупав вид. Не пристига ли той по личната покана на Хари, като за целта похарчи последните си пари за железопътен билет? Тогава една мисъл му мина през главата, съкрушителна като удар. Честър пак е бил във финансови затруднения и го е повикал, за да поиска отново от него пари на заем.

— Ако господинът е наистина Дезмънд — сарказмът беше режещ, — тук има писмо, което приятелят му е оставил за него.

Пликът не бе запечатан и беше подхвърлен през касата като нещо противно.

Драги стари приятелю,

Те могат да не ти покажат това писмо. Но ако го направят, ще можеш да разбереш, че съм бил заставен, за съжаление, отново да напусна квартирата си нощем. Мислех си, че ще можем да оправим този въпрос двамата, но счетоводството на хотела ме изпревари с една крачка. По всяка вероятност ще запраша на юг, ще остана в Ница за известно време, където ще опитам късмета си на карти. При всички случаи ще те видя рано или късно. Ужасно съжалявам за всичко това, но нуждата пристига там, където пръст има дяволът.

Твой: Хари.

P. S. Няма заслужаващи внимание жени в града, но не пропускай да опиташ местната ябълкова ракия. Много е хубава.