Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Пиер — извика Глин и почука на касата.

Момиче на около деветнайсет години излезе отвътре. Беше твърде ниско, носеше черен пуловер, черна плисирана пола и беше обуло черни чехли на бос крак.

— Това си ти? — рече Глин.

— Кого очакваш да видиш? Кралицата на Шеба?

— Защо не си с цирка?

— Зимна пауза — изстреля тя неучтиво нов кратък отговор, разкрачена, с ръце на бедрата.

— Къде е баща ти?

— Откъртил го е.

— Хм! Стивън, това е Еми Бартело.

След като тя го изгледа настойчиво с безразличен поглед, той продължи:

— Искаме две колела за следобед. Да са добри, нали?

— Те всички са добри. Вземете двете от края.

Глин наведе въжетата, с които бяха закачени колелата, и докато Еми ги хващаше и завърташе енергично, Стивън я огледа. Имаше бледо и сърдито лице, ниско, леко изпъкнало чело, добре изразени вежди, широка уста с тънки устни. Носът й имаше хубава линия, но на самия край беше леко изкривен, особеност, по която можеха да я познаят. Като се изключеше бюста, доста подозрителен под тясната жарсена блузка, тя имаше фигура на млад, добре развит юноша. Тя се обърна неочаквано и забеляза, че Стивън я разглежда. Той почувства, че започва да се изчервява под хладния й самонадеян поглед — засрами се от дръзкото й държане.

Ричард търкаляше велосипеда към изхода.

— Искаш ли да дойдеш с нас, Еми?

— Как бих могла? Дядо Господ ли ще седи в магазина? Благодаря ти за поканата, стар пияницо.

— Някой друг път тогава. Ще се приберем, преди да се мръкне — отвърна Глин.

Стивън последва Глин на улицата. Те се качиха на колелата и наклонен над извитите дръжки на кормилото, Глин поведе напред и се включи в движението по улица „Фобур Сен Жермен“, до вратите на Версай. Извън чертите на града увеличиха скоростта по равния прав път към Вил Авре. Ричард наложи лудо темпо, но от време на време се обръщаше назад. Сент Аполин, Понт Шартрен и Мьол бяха отминати бързо, след това отминаха и Жузие, и Оргевал. Най-после, когато навъртяха трийсет километра в затворения кръг, Глин спря рязко до един бюфет в малкото селце Лувесиен. Като дишаше тежко, той погледна критично към Стивън, потънал в прах и пот, но напълно освежен от вятъра. Той се усмихваше.

— Не е лошо, момчето ми. Ти не обичаш да се предаваш, нали? Това е качество, което може да ти помогне много. Влез да изпием по една бира.

В мрачния бар с нисък таван те взеха по едно хладно баварско пиво, което смаза като мехлем изгарящите им от жажда гърла. Глин всмука протеклата пяна от брадата си и въздъхна.

— Селският пейзаж около Лувесиен е подходящ за рисуване — размишляваше той. — Реноар и Писаро са имали навика да обиколят наоколо. Също и Сисле 8. Но следващия път ще отидем и по-далеч. Ще вземем Еми да определя темпото. Тя наистина умее да върти.

Споменът за срещата в колоездачната работилница все още измъчваше Стивън. Той каза твърдо:

— Тази млада жена ми направи крайно лошо впечатление.

— Не насилвай толкова много езика си, падре — разсмя се високо Глин. — Всъщност тя е малка евтина уличница. Твоят приятел Честър може да ти разкаже за това. Но е с характер. Отгледана е в циркова трупа и е обиколила цяла Франция. Върти се наоколо с множество млади проститутки. Пътува шест месеца в годината с цирковата трупа на Перо.

— Перо ли?

— Адолф Перо. Циркът беше известен като „Братя Перо“. Само Адолф оцеля. Срещал съм се с него. Твърде интересен екземпляр. Той ръководи един съвсем приличен цирк. Еми изпълнява един трик с велосипед. Смята се, че е твърде рискован. Тя има вулгарен език и ще ти даде възможност да разбереш това. Момичето няма полза от нас и знае, че нищо не може да вземе, но е невероятно суетна и иска да я нарисувам.

— Наистина ли?

— Това не може да стане. Не се интересувам от тези нисши типове. Но ме развлича да я насърчавам. Тя е една наперена, завършена малка курва.

Той изпи бирата си.

— Хайде да завъртаме пак педалите!

По обратния път те въртяха бавно в прохладната вечер. Глин беше в добро настроение — освободен от нервното си напрежение, припяваше откъси от уелски народни песни и беше напълно готов за работа през следващия ден.

Пред магазина за велосипеди той погледна часовника си и подсвирна.

— Закъснявам. Трябва да се срещна с Ана. Прибери и моето колело вътре като добър приятел.

Той подаде велосипеда си на Стивън и побягна.

С малко затруднение Стивън придвижи двете колела и влезе вътре в магазина. Както и преди, той беше празен. Стивън почука на касата и след като никой не се появи, бутна вратата, която водеше към вътрешните помещения, и в един малък тъмен коридор едва не се сблъска с Еми, която се връщаше в магазина. Външната врата хлопна и се затвори, като ги остави заедно, затворени в тъмнината на разстояние не повече от една етажерка. Съвсем объркан, той не намери какво да каже. Пулсът му започна да бие като чук. Тъй като тя стоеше до него толкова близо, че можеше да почувства дъха й, едно странно усещане накара гърлото му да се свие. Тя го наблюдаваше неподвижно и съвсем спокойно. Но тъй като причините за вътрешния му смут бяха станали напълно очевидни, тя му се усмихна хладно и критично.