Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

От този момент под влиянието на Глин и Пейра, Стивън започна едно ново съществуване, изпълнено с упорита работа, коренно различно от досегашните му представи за артистичен живот. Джером Пейра, известен навсякъде в квартала „Плезънс“ като Татко Пейра, беше човек от скромно потекло. Родителите му, сега покойници, са били прости селяни — макар че той разказваше за тях с гордост — и са обработвали няколко хектара земя близо до Нант. Самият Пейра през трийсетте години работел като нисш държавен чиновник, а дните му минавали сред камари хартия и прашни счетоводни книги в Министерството на правосъдието. Само веднъж бил извън Франция — пътувал до Индия като трети писар на юридическа комисия. Там прекарвал цялото си свободно време сред палми и рожкови дървета в Зоологическата градина на Калкута, където гледал в захлас животните. Няколко месеца след неговото завръщане част от персонала в министерството бил съкратен и Пейра се пенсионирал с толкова мизерна пенсия, че едва му стигала за хляб. И тогава неочаквано, без никога да е показвал и най-малък интерес към изкуството, той започнал да рисува. Не само да рисува, но и спокойно да разглежда себе си като гениален художник, без да е взел дори един урок по рисуване в живота си. Той рисувал портрети на свои приятели, улици, грозни здания, сватби, фабрики в предградията, букети с цветя, държани от отсечени ръце, рисувал композиции в джунглата — голо женско тяло — гърди и ханш, на гърба на озъбен разярен тигър сред плетеница от лиани и палми, пълзящи растения, листа и клонки от папрат и орхидеи — една гора на въображението, сочна и великолепна, населена със змии и катерещи се маймуни, закачени една за друга като в мъртва хватка. По време на работата върху картината възбуденият и запотен Пейра, за да не изпадне в несвяст, бил принуден въпреки смъртния си страх от простуда да отвори прозореца за свеж въздух. Хората повдигаха рамене и се усмихваха на тези картини, които бяха изложени за продан по петнайсет франка всяка във витрината на неговата приятелка госпожа Хуфнагел, една уважавана вдовица, която държеше магазин за дамски шапки и към която Пейра изпитваше дълбоко уважение. С изключение на Наполеон Кампо, продавача на бои, който беше взел платна от Пейра срещу материалите, които му беше дал, и чийто таван беше почти пълнен с вехтории на борещи се за признание художници, никой не беше купил нито едно от произведенията на Татко Пейра, поради което той беше станал за съседите на улица „Кастел“ постоянен обект за присмех. Въпреки това Пейра продължаваше да рисува с тиха наслада. Често пъти попадаше в бедствено положение, но успяваше да допълни мизерната си пенсия по някакъв начин. Освен на окарината, с която свиреше за свое удоволствие, и на френския рог той можеше криво-ляво да свири на цигулка и на кларинет. Беше написал доста бележки на ръка, които, облечен в най-хубавите си дрехи, разнасяше от врата на врата из квартала.

Художник и музикант

Уроци по музика за деца

Хармоника и солфеж

Събота следобед от 2 до 5 маса

Гарантиран бърз напредък. Родителите могат да присъстват по време на уроците. Месечна такса за ученик — пет франка. Броят на приетите ще бъде ограничен.

През лятото той използваше успешно и умението си да свири на френски рог. Свиреше всеки четвъртък следобед в оркестър, който очароваше медицинските сестри и техните пациенти в градините на Тюйлери. И когато нуждата го притиснеше твърде силно, той винаги можеше да се опре на един приятел от детинство на име Алфонс Биск, сега сладкар в „Плезънс“. Алфонс беше на средна възраст, набит и напълно плешив. Той беше този, който можеше не само поради сантименталните спомени от далечното им детство в Нант и поради картините, които от време на време Джером го насилваше да вземе срещу дълговете, да му осигури винаги порция пастет или пирожка с телешко.

В навиците и в начина на живот на Пейра имаше, както Стивън скоро се убеди, нещо простодушно и поразително оригинално, каквито бяха и неговите картини. Той имаше буден, търсещ ум, обогатен от плодовете на дългото ровене в трудните за разбиране томове, купени на втора ръка по пристанищата. Простодушният Пейра често изпадаше в наивни откровения по история, средновековна теология. Често говореше за Козма от Александрия, който в 548 година отхвърлил доктрината за кръглата форма на земята, а света Тереза от Авила атеистът Пейра спокойно беше приел за свой патрон.