Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Е, добре! — възкликна той, когато разказът свърши. — Изглежда, че си бил зает. Може би ще ме заведеш в стаята си и ще ми покажеш какво си направил.

— О, нямам много неща за показване — отговори Стивън забързано. — Само няколко ескиза. Съсредоточих вниманието си върху линията, разбираш ли?

— Разбирам — отвърна Глин.

В пълна тишина той дъвчеше упорито пудинг алангле, който представляваше десерта на хотел „Клифтън“. Той не промълви нито дума цели пет минути. След това изгледа Стивън продължително изпод гъстите си вежди. В погледа му се долавяше неприязън.

— Дезмънд — рече той, — искаш ли да рисуваш, или смяташ да си пропилееш глупаво живота подобно на някои от тези чудати образи от „Бохеми“?

— Не те разбирам.

— Тогава ме слушай! Има, да кажем, десет хиляди самозванци в този град, дявол ги взел, които си въобразяват, че са художници само защото малко са учили, направили са по няколко ескиза и седят на задниците си в кафенетата цяла нощ и предъвкват темата за мъртвородените си шедьоври. Ти си почти един от тях. Много добре си губиш времето, Дезмънд. Рисуването означава труд, труд и още веднъж труд. Трудна, адска работа, която те изстисква докрай, а не разходки по Сена или лежане на гръб в кану с някой позьор, който ще ти декламира Верлен или Бодлер.

Стивън се изчерви от негодувание.

— Ти си несправедлив, Глин. Честър и Ламбер са много свестни хора. Ламбер наистина има голям талант.

— Глупости! Какво е направил той? Няколко „японски“ платна, нарисувани вентилатори, фрагменти. О, изглежда съвсем достатъчно, за да ти направи впечатление! Мога да ти простя това, но как е възможно да се размекваш пред малките неща, да се въодушевяваш от тях? А всички те са толкова незначителни!

— Смятам, че правенето на големи платна съдържа елемент на вулгарност — употреби в своя защита Стивън една любима реплика на Ламбер.

Глин обаче много бързо установи откъде идва оригиналът и се разсмя грубо.

— А какво ще кажеш за Рубенс и Кореджо 6или за Дел Сарто 7и за техните ужасяващи концепции? За стария Микеланджело, покрил тавана на Сикстинската капела със своето мащабно виждане за сътворението, работейки толкова изтощително, че е имало дни, когато не е свалял дрехите от гърба си. Вулгарни ли са тези платна, Дезмънд? Ламбер е надарен аматьор, дребен художник, за когото нямаше да се чуе нищо, ако не беше тикан отзад от своята хитра жена. Нямам нищо против този човек. Аз мисля за теб, Дезмънд. Ти притежаваш нещо, за което Ламбер би дал душата си, за да го има. Не ми се иска да те видя изхвърлен настрани заради собствената си прекалена глупост. Колкото за Хари Честър — заключи Глин — толкова ли си зелен, че не си го разбрал що за човек е?

— Не знам какво имаш предвид — отговори Стивън нацупено.

Глин се чудеше как да го убеди, но се задоволи само с една презрителна усмивка.

— Колко пъти те е завличал с пари?

Червенината на Стивън се увеличи. Честър на няколко пъти беше вземал от него на заем допълнителни суми и сега му дължеше повече от петстотин франка, но нали беше дал честната си дума, че ще ги върне.

— Ще ти кажа, Дезмънд — продължи Глин по-спокойно. — Стартът ти е лош. Попаднал си в лоша компания. И най-лошото е, че си се отпуснал отвратително. Ако не се изправиш, ти ще си изкопаеш собствения гроб. Най-ниското място в ада се заема от художник, който не работи.

Последва дълга и хладна тишина. Стивън се беше защитил, но като сравни собствения си пропилян ден с часовете напрегната работа, извършена от Глин, постепенно го обзе чувство на срам.

— Какво трябва да направя? — запита той най-сетне.

Сведените вежди на Глин се отпуснаха.

— Преди всичко, махни се от този англикански дом за отдих.

— Кога?

— Веднага!

Замисленият поглед на Стивън, изглежда, развличаше Глин, но той остана напълно сериозен.

— Не мога да те моля да дойдеш да копаеш с мен. Но познавам един човек, който ще се радва да те приюти.

— Кой?

— Джером Пейра е името му. Татко Пейра. Той е старо момче, но е под наем и иска някой да дели с него разходите. Странен екземпляр е, но затова пък е истински художник, а не като твоите фалшиви бохеми.

Презрителният тон на Глин беше смущаващ, но той се изпари бързо, когато завърши:

— Ти приключваш с Дюпре. Можеш да ползваш моето студио. Ще те представя и на моя снабдител на бои — Наполеон Кампо. Той дава на кредит понякога. А сега да вървим.

Природата на Стивън не беше адаптирана към внезапни промени и резки решения, но имаше една непреодолима сила в аргументите на Глин, една императивност в маниера му, на която не можеше да се устои. Ето защо той отиде в канцеларията на хотела и за изненада и огорчение на управителя поиска да си уреди сметката. След това опакова чантата си и я свали долу. В замяна на неочакваното си заминаване раздаваше бакшиши на всички, без изключение.