Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Глин чакаше в коридора и съвсем естествено бе сочен като демона на това деяние. Той коментира хладно раздаването на бакшиши.

— Съветвам те да не пренебрегваш дребните пари, Дезмънд. Ще имаш нужда от тях, преди още да си уредиш нещата напълно. Хайде да тръгваме.

— Почакай, Глин, трябва да ни поръчат такси.

— По дяволите таксито. Толкова ли си слаб, та да не можеш да ходиш.

Като взе куфара, който не беше лек, Ричард го намести на рамото си и излезе от хотела. Стивън го последва в осветения полумрак на улицата.

Разстоянието до жилището на Пейра не беше малко, но Глин, който беше дяволски доволен да изстиска всичко от себе си, крачеше с бърза крачка, без нито веднъж да смени мястото на куфара на рамото си или пък да го остави на земята. Най-накрая в една малка странична уличка на левия бряг на Сена, в триъгълника, където се срещат улица „Дака“ и булевард „Монпарнас“, Глин се насочи към овехтял вход в съседство с една сладкарничка. Входът, макар и оскъдно осветен само с една лампа, беше чист. Глин започна да изкачва по три стъпала наведнъж. На втория етаж той спря, почука на вратата и без да чака отговор, натисна дръжката.

В дневната на тристайния апартамент до покритата с мушама маса седеше невисок, със закръглени рамене човек на възраст около петдесет години, с плоско, набраздено от бръчки лице и с неподстригана брада. Въпреки че печката бумтеше с пълна сила, той беше облечен с оръфано черно палто с вдигната яка, а на главата му имаше твърда черна шапка. Човекът свиреше нежно на окарина, а един дрозд с наполовина окапали пера му акомпанираше от клетката си до прозореца. Когато мъжът видя Глин, очите му, ясни и младежки, пълни с неизтощима дързост, светнаха. Той остави инструмента настрани, изправи се, прегърна Ричард и със сърдечна официалност го целуна по двете му бузи.

— Пейра — обърна се Глин, когато се освободи от прегръдката, — довел съм твоя нов съквартирант. Той е моят приятел Стивън Дезмънд.

Джером Пейра премести погледа си от Глин на Стивън. Изгледа го продължително и доброжелателно изучаващо.

— Ако е твой приятел, стари момко, тогава ще бъде и мой. Простете ми, че ви посрещам по този начин, господин Дезмънд. Ричард знае как ми се отразява течението.

— Надявам се, че не сме ви обезпокоили — рече Стивън.

— Далеч съм от подобна мисъл. Вечер обикновено имам навика да общувам със собствената си душа. Понякога намирам това възхитително, а понякога — ужасно. Тази вечер — усмихна се той тъжно — приветствам всяко отклонение от тази моя привичка.

— Дезмънд е художник, Пейра. Той ще работи с мен и с теб.

— Добре! — рече Пейра и в гласа му не прозвуча никаква изненада. — Искам да те запозная с моя апартамент. Временно той е мой, тъй като принадлежи на господин Биск, майстора сладкар. Но няма значение. Тук ние почитаме красотата на жените и блясъка на съвременната слава, създаваме шедьоври, които ще бъдат аплодирани хиляда години след нашата смърт.

— Какви надежди! — възкликна Глин с иронична снизходителност.

— Това е надеждата, която единствена ни крепи да живеем.

— А какво да кажем за блажената Тереза?

— А, да! Наистина човек черпи сили от примера на такава благородна душа. — Той се обърна към Стивън. — Били ли сте в Испания?

— Не.

— Тогава един ден ще можем да отидем там заедно. В Авила де лос Кабалерос. Ще полежим зад гранитните й укрепления, през лятото ще хванем бронзов загар от слънцето, ще помръзнем през кастилската зима, ще поскитаме сред пустошта от скали на фона на чистата синева на планините Кредос.

— Вие били ли сте там? — запита Стивън смаяно.

— Много пъти. Но само духом.

Глин избухна в смях.

— Предупреждавам те, Дезмънд, че този луд човек, който никога не ходи на черква и който казва неприемливи неща за папата, изпитва абсурдно благоговение пред Света Тереза.

Пейра кимна утвърдително с глава.

— Приятелю мой, не употребявай без нужда името на милата и самоотвержена жена от стара Кастилия, която възстанови първоначалния ред, изоставен от лекия и изпълнен със сплетни живот на кармелитките. Тя водеше кампанията си с мъдрост, чар, човечност, молитва, аргументи, търпение на светица и с темперамент на морски капитан. Била е също и поетеса…

— Аз си тръгвам — рече Глин с досада и се насочи към вратата. — Ще ви оставя да се запознаете. Бъди в студиото ми утре в седем часа, Дезмънд! Лека нощ.

Той излезе. Пейра приближи до Стивън и му подаде ръка.

— Надявам се, че тук ще се чувствате като у дома си — каза той простичко.