Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Ще ви почакам долу — извика той, след като напорът на човешкия поток го избута настрани.

Навън Честър му подаде ръка.

— Надявам се да не възразявате, че ви заговорих. В тази сбирщина ние, сънародниците отвъд Ламанша, трябва да се държим един за друг.

След потискащия прием в залата Стивън беше радостен да намери приятел. Когато се представи на Честър, младият мъж се спря за миг, след това възкликна:

— Какво ще кажете, ако обядваме заедно?

Те тръгнаха заедно надолу по булеварда.

Ресторантът, в който влязоха, беше съвсем наблизо, на площад „Селин“ — едно тясно и с нисък таван помещение, почти мазе, отворено към малка тъмна кухня няколко десетки стъпала под улицата, с камина за дървени въглища и място за печене на месо, изпълнено с тракането на медени тави и приятния аромат на гозбите. Мястото вече беше препълнено от студентите на Дюпре, но Честър с непринудена увереност го поведе през малък двор, украсен с урни с лигуструм, съвсем спокойно махна надписа „запазена“ от една маса в долния край, ловко закачи шапката си на една закачалка и покани Стивън да седне.

Тутакси една здрава и червендалеста жена в черно изскочи от кухнята и започна да протестира.

— Не! Не, Хари! Това място е запазено за господин Ламбер.

— Не се вълнувайте, госпожо Жобер — усмихна се Честър. — Вие знаете, че господин Ламбер е мой добър приятел. Освен това той винаги закъснява.

Мадам Жобер не остана доволна. Тя начена да поспори, но чарът на Хари Честър, макар че се опитваше да му устои, беше за нея твърде голяма преграда. Жената повдигна рамене и признавайки своята слабост, посегна към плочката с менюто, която висеше на престилката й.

По препоръка на Честър те си поръчаха домашна супа, говеждо а ла Бордо и сирена. Една гарафа с пенлива бира вече беше поставена на масата.

— Не е лоша старата птичка! — подхвърли Честър, когато мадам Жобер си отиде.

По време на обяда от него се изливаше поток от жива реч — коментираше неуморно на жаргон и с готови фрази съседите наоколо. Той посочи Биондело, италианеца, който наистина беше правил изложба миналата година в Салона, и Пиер Омерл, безнадежден случай, който изпивал бутилка „Перно“ всеки ден на обяд с една жена с голяма шапка и с външен вид на тези от простолюдието, за която Честър изрази мнението си, като вдигна вежди с усмивка. Между другото той зададе на висок глас няколко приятни въпроса на Стивън и след като кафето еспресо беше донесено, направи пауза с известно чувство на вина и сметна за необходимо да разкаже за себе си.

— Странно, нали? — отбеляза той, като движеше ръката си произволно по карираната покривка. — Но какво бихте казали за типа „университетски човек“? Филип Ламбер е такъв. Завършил е университета в град Хароу.

После погледна за миг Стивън и добави:

— Аз самият трябваше да бъда в Кеймбридж, ако не се бях отказал заради изкуството.

Той продължи да разказва с насмешлива усмивка, че неговият баща е бил известен плантатор на чай в Цейлон, докато майка му, сега вече вдовица, се върнала у дома, за да се установи в една голяма, с много слуги къща в Хайгейт. Естествено, тя го била разглезила, като му отпуснала щедро издръжка. Вече се намирал в Париж осемнайсет месеца.

— Изключително приятно е! — заключи той. — Трябва да ми разрешите да ви покажа как се движат нещата тук.

— Какво мислите за Дюпре? — запита Стивън.

— Той е най-солидният учител тук. Знаете, че е кавалер на почетния легион.

Леко възбуден, Стивън не отговори. Честър го озадачи, така както може да бъде озадачен човек от непознат дизайн, който, макар и приемлив, е чужд на неговия вкус. Те изпиха кафето си, когато хората наоколо вече бяха започнали да си тръгват.

— Вашият приятел Ламбер, изглежда, няма да дойде — рече Стивън накрая, за да наруши мълчанието.

Честър се засмя.

— Филип е един ексцентричен скитник. Човек никога не знае кога или с какво колоритно сако ще се появи.

— Посещава ли той курсовете на Дюпре?

— Работи вкъщи, когато работи, разбира се. Той си има частни средства. Знаете ли, че е обиколил цяла Европа? Учил е в Рим и във Виена. Но сега той и жена му са наели малък апартамент близо до Дома на инвалидите. Да! — кимна Честър. — Мога да ви кажа, Дезмънд, че госпожа Ламбер е умна и, разбира се, една завършена дама.

Тук също последва забележка, която подразни Стивън, и той погледна към своя компаньон неодобрително, като се чудеше как той би могъл да използва толкова неподходяща фраза. Но преди да има време да реагира, Хари Честър възкликна: