Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Това има ли някакво значение?

Докторът замълча.

— Не, не разбира се.

Въпреки професионалното си равнодушие той изгледа Стивън с любопитство. Доктор Грей не проявяваше особен интерес към съдбите на пациентите и се държеше с безцеремонна откровеност. Не можеше да забрави, че го очаква една влажна чакалня, претъпкана до задушаване с постоянни пациенти. Освен това не беше слагал нищо в устата си от един часа следобед. Но сега нещо сдържаше неговата обичайна суровост. Той се облегна на едното от креслата.

— Знаете ли — отбеляза той, — трябва да ви кажа, че сте сериозно болен.

— Какво не ми е в ред?

Докторът пак замълча.

— Белодробна туберкулоза в напреднал стадий.

— Сериозно ли говорите?

— Бих искал да греша. Вие имате старо огнище на десния бял дроб и сега и левият ви е остро възпален. Ларинксът ви също е засегнат.

Стивън пребледня. Той се облегна на масата.

— Но аз не разбирам. Винаги съм бил в състояние да си върша нещата…

— Това е проклятието на тази проклета болест — тръсна глава Грей, като се отпусна тъжно. — Коварна болест! Токсините даже дават лъжлива представа за добро здраве. Този вид заболяване може да затихне и изведнъж да се изостри. Именно това е станало с вас.

— Разбирам. Какво трябва да се направи в случая?

Лекарят закова погледа си в тавана.

— Трябва да заминете оттук, да смените климата.

— Къде по точно?

— В санаториум, ако трябва да съм точен.

— Не бих могъл да си го позволя.

— Има начини да се уредят тези неща. Нещо може да се направи… чрез една от болниците… — опитваше се настойчиво да изкаже препоръките си доктора.

— Колко време трябва да отсъствам?

— Най-малко една година, може би и повече.

— Цяла година! А бих ли могъл да рисувам?

— В никакъв случай! Вие ще бъдете на легло, любезни господине, и на чист въздух.

Стивън мълчеше и гледаше право напред.

— Не! — каза той. — Не бих могъл.

— За ваше собствено добро е!

— Не, докторе, аз трябва да рисувам. Ако не продължа с работата си, ще умра.

— Страхувам се, че ако вие продължите… — прекъсна го д-р Грей рязко, като трепна леко и със сериозен вид погледна Стивън в упор.

Стивън облиза засъхналите си устни.

— Кажете ми истината. Ако остана тук и продължа да работя, какъв ще бъде изходът?

Доктор Грей понечи да каже нещо и спря. Не беше в природата му да извърта, не беше склонен на компромиси. Но все още нещо му пречеше да каже открито истината. Той въздъхна:

— Човек никога не може да каже. Ако имате късмет, може да продължите още дълго време.

Настъпи мълчание. С рязко движение докторът извади една рецепта от връхното си палто, написа я бързо, откъсна листа и го даде на Стивън.

— Нека да ви купят написаното тук. Тонизиращ и креасотен спрей за гърлото ви, който ще окаже местен ефект. Погрижете се за себе си, пийте мляко колкото се може повече и гълтайте по една супена лъжица рибено масло три пъти на ден. Между впрочем, вие сте женен, нали? Помолете жена си да ме посети в лекарския кабинет сутринта. Таксата за визитата е три шилинга и шест пенса.

Когато Стивън му плати, той кимна, взе си чантата, сложи шапката си и като отбеляза, че може да се оправи сам, излезе от стаята. Входната врата се хлопна след него, а стъпките му отекнаха по уличната настилка. След това настъпи странна тишина. Стивън стоеше съвсем неподвижно. Когато Джени влезе, той обърна глава към нея.

Изразът на лицето й беше напрегнат и изплашен и тя правеше отчаяни опити да се владее. Но той знаеше, че тя може да превъзмогне всичко. Те се спогледаха.

— Ти ще заминеш, нали, Стивън?

— Никога.

— Трябва да го направиш.

— Не! Мразя болниците. Не искам да те оставям и не мога да се откажа от работата.

Тя приближи до него. Джени жестоко се обвиняваше, че е приемала с такава смиреност неговите небрежни обяснения на симптомите, които сега се разкриваха като рецидив на сериозно заболяване. Като сдържаше сълзите си, защото знаеше колко много той ги мрази, тя го помоли да бъде разумен. Но на всичките й молби той поклащаше отрицателно с глава.

— Ако съм се разболял от тази болест, все едно, те няма да могат много да ми помогнат. Но тези лекари не са винаги наясно. Може би състоянието ми е два пъти по-добро, отколкото те го изкарват. Във всички случай, той каза, че се нуждая от чист въздух.

Внезапно му хрумна. Маргит! Тамошната природа винаги му се е отразявала добре. Там можеше да се наслади на прекрасния въздух. Наистина, когато беше толкова болен преди, не се ли излекува там напълно? Мястото му харесваше, имаше най-щастливи спомени от него и щеше да може да продължи да работи в спокойна обстановка. Изведнъж оптимизмът, толкова характерен за него, повдигна духа му. Докато Джени го наблюдаваше, обхваната от най-дълбоко безпокойство, чудейки се какво ще каже той, Стивън се опита да й се усмихне.