Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Прощавайте за волността, сър — започна Джени. — Но исках да се убедя, че ще ви видя. А тук няма друго място, където да почакам.

— Много добре — отвърна Стивън неспокойно. — Няма ли да седнем? Така е по-добре. А сега, какво има?

Докато той се придвижи до камината, тя се изправи на ръба на стола. Ръцете й в ръкавици бяха прилежно прибрани.

— Ето какво, сър. Така се случи, че днес трябва да замина. Съвсем неочаквано при това. А вие сте били толкова добър с мен, та си помислих, че трябва да се сбогувам с вас.

— О, Джени, много съжалявам! Не съм си представял, че ще заминеш толкова скоро.

— И аз също, сър. Но истината е, че съм разкрита.

— Разкрита? — повтори той изумен.

— Да, сър! — кимна тя непринудено в нейния си стил, без каквото и да било безпокойство. — Грешката си е изцяло моя. Бях достатъчно глупава да дойда вчера без моите колани за пристягане. Не съм знаела, че е започнало да личи. Но готвачката не се е излъгала. И като стрела се е спуснала към Уордън.

— Кажи ми, за бога, какво се е случило?

— Не разбирате ли, сър? Ще имам дете.

Той беше до такава степен слисан, че не можеше да измисли какво да каже. Най-сетне, когато малко се окопити, той запелтечи:

— О, Джени, как си могла?

— Предполагам, че съм изпуснала момента, сър.

— Какво?

— Всички ние имаме чувства, сър. Не можем да избягаме от тях. Но всичко е напълно почтено, уверявам ви. Алф е стабилен човек. Той е стюард на кораб, както ви казах. Ще се оженим, когато се завърне.

Последва кратка пауза, през която Стивън я изучаваше с нарастващо съчувствие.

— Предполагам, че го обичаш?

— Мисля, че е така, сър. — Едва забележима мъдра усмивка премина по свежото и младо лице. — Той е доста по-стар от мен, разбира се. А ще кажа още, че за мъжете това е въпрос на две бири, така че, ако и аз не бях в състояние на върховно желание, нямаше да му се отдам. Но в противен случай грешката можеше да бъде и по-голяма. Алф е порядъчен. Нещата му се развиват успешно. Обича музиката и сам се е научил да свири на устна хармоника.

Стивън мълчеше.

— Това е добре, но все пак ще ни липсваш, Джени.

— Ще тъгувам за вас, сър. Трябва да кажа, че никой не е бил толкова добър с мен, колкото вие. Не като някои други наоколо.

— Кои са тези други?

— Преди всичко Уордън, сър. Трябва да ви кажа, че той непрекъснато ме гонеше, преди да ми връчи уведомлението.

— Значи ти не напускаш по своя воля.

— О, не, сър! Това изобщо не ме устройва. Сама се издържам, а знаете ли, че родителите ми не са живи? Но Уордън не можел да търпи заразено място, така каза той, с трима млади настойници наоколо и ме уволни веднага.

Стивън прехапа устни. Като наблюдаваше скрито момичето, той забеляза, че въпреки силното излъчване на чистота и здраве тя изглеждаше бледа и унила. Би могъл да се закълне, че тя с нищо на никого не би навредила.

— Джени — рече той импулсивно, — не искам да се бъркам, но мисля, че трябва да се постараеш да постъпиш в болница.

— Няма да мога да отида в болница, сър. Аз имам стая и ще трябва да говоря с госпожа Кетъл. Тя е акушерка, сър, и отзивите за нея са много положителни.

— Сигурна ли си, че всичко при теб ще бъде наред?

— О, не се безпокойте за мен, сър. — За първи път нотка на страдание трепна в гласа й. — Искам да се надявам, че не съм ви причинила никакво безпокойство. Всички разбраха, че сте ми намерили работа в класа по рисуване. А Уордън беше ужасно недоволен от това.

Стивън се смути от тези новини. Но истинската му грижа обаче беше Джени. Той се възхищаваше от нейния кураж и здравомислие. Възмущението му от начина по който са постъпили с нея, го караше да забрави себе си. През последните месеци привързаността му към нея нарастваше и не искаше тя да си замине, без да й покаже по някакъв начин добрата си воля към нея. Той се обърна настрани, порови се в портфейла си и пристъпи към нея.

— Джени, нямам намерение да те обиждам. Но ти направи толкова много за мен тук, а и действително ще имаш нужда от нещо, с което да преживяваш. Бих желал да вземеш това.

Той мушна неловко в ръката й банкнота от пет лири — за да скрие високата й стойност, я беше прегънал няколко пъти. Но за негова изненада тя скочи рязко и се дръпна назад.

— Не, няма да я взема!

— Но, Джени, ти трябва да я вземеш!

Момичето обикновено се държеше твърдо, но този ден беше преминало през много изпитания и сега горещи сълзи бликнаха от очите му.

— Не, сър, не бих могла. Това, което правех за вас, не струва нищо.