Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Господин Дезмънд дали е у дома?

— Не — отговори тя, като го изучаваше. След това добави: — Ще се върне чак вечерта.

— Бих ли могъл да разговарям с вас за момент. Името ми е Медокс. Чарлз Медокс. Вие, вярвам, сте госпожа Дезмънд. Аз бях посредник на вашия съпруг.

Тя се колебаеше. Не беше в нейния нрав да приема непознат господин в къщата си, но тъй като държанието му беше открито и недвусмислено, явно той не беше от онези хора, които се опитват да предложат ненужна стока.

— Влезте, моля — каза тя.

В малкото входно помещение тя го изгледа напрегнато, макар че начинът, по който той старателно изтри ботушите си в изтривалката, беше за нея още един плюс в негова полза.

— Мога ли да ви предложа чаша чай?

— Ще ви бъда благодарен, ако това не ви затрудни много.

Без суетене тя му донесе чай и гореща препечена филия с масло.

— Много мило от ваша страна. Цяла сутрин съм в движение и не съм обядвал.

Последва пауза.

— Госпожо Дезмънд — изрече той с известна решителност в гласа, — вие, изглежда, сте една много чувствителна личност и на мен особено ми се иска да ви помогна. Дошъл съм този следобед, за да ви помоля да убедите вашия съпруг да ми разреши да направя изложба на негови произведения.

— Но нали казахте, че сте били негов посредник.

— Страхувам се, че бях само формално. За осем години не съм имал нито едно платно на Дезмънд в моята галерия. А в същото време съм сигурен — той се огледа, сякаш търсеше потвърждение, — че в неговото студио има десетки картини.

— Да — отговори тя меко, все още объркана. — Те всичките са там, но ние няма да се разделим с тях. Това са негови думи. Той ми обясни, че след като са се отнесли така лошо с него, няма никога повече да показва свои картини на изложби, докато е жив.

— Това беше много отдавна и оттогава е изтекла много вода. Госпожо Дезмънд — наведе се той леко напред, — изкуството е странно нещо, то се развива по права линия за известен брой години, след това се откъсва като тангента. По едно време картините на вашия съпруг бяха практически непродаваеми. Но съгласно информацията, с която разполагам от Париж, неговите картини биха могли да намерят добър пазар сред някои вещи познавачи.

Той очакваше думите му да предизвикат у нея удоволствие и изненада. Вместо това тя се усмихна равнодушно.

— И какво от това?

— Но как какво? Във финансово отношение например това би могло да означава значителен доход.

— Моят съпруг — изрече тя тази дума с нежна гордост — изобщо не се интересува от пари. И освен това той харчи единствено за картините си и нито стотинка за себе си.

— Все пак като независим човек, а аз знам, че той е именно такъв — разгорещи се Медокс и се наклони към нея, за да бъде по-добре разбран, — сигурно би трябвало да му е твърде унизително, ако ми простите тази волност, да бъде издържан от вас.

— Тази мисъл никога не е минавала през главата му — отговори Джени твърдо. — И аз никога не съм желала да бъде другояче.

Тя се изправи.

— Това, с което разполагам, е в пълния смисъл на думата и негово, господин Медокс. И то ни е съвсем достатъчно.

— И все пак — продължаваше да настоява той, макар и твърде отчаян вече, — един по-висок доход би улеснил вашите работи.

Той огледа малкото помещение, чудейки се в същото време как личност с вкуса на Дезмънд можеше да понася да живее в него.

— Вие бихте могли да имате по-голяма къща и една добра домашна помощница.

Тя се разсмя открито и весело, сякаш й беше казал някаква шега.

— Аз съм била слугиня, господин Медокс и смятам, че съм се справяла добре с тези задължения. Що се отнася до моята работа, ще се чувствам много нещастна, ако се разделя с нея. Ще ви кажа направо — нямаше да бъда щастлива, ако водехме някакъв друг начин на живот. И нещо повече, казвам ви го съвсем искрено, не бихме се чувствали и наполовина по-удобно, отколкото се чувстваме сега.

Напълно обезкуражен, той я гледаше от упор и мълчаливо съзнаваше поражението си. Часовникът, който се намираше върху корниза, показваше два и двайсет и пет.

— Междувременно — рискува той — предполагам, че бих могъл да надникна в студиото?

Начинът, по който тя му отказа, беше шедьовър на любезната дипломация.

— Дали ще възразите, ако ми дадете възможност да разговарям първо с господин Дезмънд?

— Аз говорих с него — рече той, но видът му подсказваше обратното. След кратко мълчание Медокс взе шапката си и стана. — Ще бъдете ли така добра да му кажете, че съм ви посетил.