Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

После двамата забутаха количката към пазара и скоро се озоваха там, откъдето бяха тръгнали. Доближиха количката до стената и вкараха картините в празния магазин. Местата за поставяне бяха определени. Едното пано — „Изнасилването на мира“, беше поставено от Стивън на предната витрина, второто — „Армагедон“, намери място срещу входа. Останалите картини бяха закачени в голямото помещение, в което някога се е помещавала библиотеката. Едва след девет часа, за радост на Стивън, всичко беше завършено.

Той се обърна към своя гост.

— Е, каква ще бъде твоята присъда?

Със сериозен вид младият Медокс отговори:

— Вие знаете, че винаги съм харесвал вашите работи, господин Дезмънд, още от самото начало. Кълна се, че това надминава всичко, направено от вас досега. Паната са изключителни, те просто смайват всеки, който ги види.

— Тогава няма да възразиш, ако поседиш тук някоя и друга седмица.

— Няма да откажа. Ще бъде вълнуващо. — Той замълча. — Чичо не ги е виждал, нали?

— Не, защо питаш?

— Просто се чудя, господин Дезмънд, дали той ще сметне за мъдро вашето решение да ги изложите в Чарминстър.

— По дяволите, Торп, именно в Чарминстър трябва да бъдат показани! Защо не?

— Виждате ли, сър… това е малко забутано място. Обзалагам се, че тук не могат да различат произведение на изкуството от търнокоп.

Нещо се въртеше в главата на Медокс и Стивън предпочете да изчака.

— Ако тези пана бяха изложени в Националната галерия или в Лувъра, хората щяха да ги възприемат с истинската им стойност. Но, господин Дезмънд — той направи фин жест, който изразяваше артистичната му оценка за цялата селска околност и умните му очи се втренчиха в него, — какво, за бога, ще си помислят за вашите картини в това провинциално място?

Утрото на следващия ден беше свежо и слънчево. Медокс стана рано, закуси и се отправи към магазина. Точно в девет часа той отвори и изложи паната на вниманието на обществеността. Почти по същото време акуратният Марк Сътън мина по пазарната улица на път към банката, която се намираше на ъгъла, само няколко номера по-надолу. Той видя голямата картина на витрината, позна я и едва не припадна. Четири минути по-късно Сътън звънеше от своя кабинет на Тринг. В течение на същия този час адмиралът се срещна с него и с безпомощен жест заяви, че си измива ръцете от цялата тази работа.

— Направих всичко, което можах, Сътън, за да поправя изключително неприятната ситуация. Не заради самия себе си, а заради хора, към които се отнасям с голямо уважение. Всичко беше скрито и потулено като в трюм на кораб. А сега това проклето момче направи пробойна в този трюм, като закачи картините пред очите на всички.

— Разбира се, това са негови картини… той все пак има право да си ги вземе.

— Ако знаех, че така ще направи, отдавна да съм ги изгорил всичките.

Последва пауза, в която Тринг натъпка с тютюн лулата си.

— Не е ли по-добре да се срещнете с главата на духовното настоятелство? — предложи Сътън унило.

— Опитах се, докато идвах насам. Но той се е простудил и не приема никого. Освен това е вън от тази история. Ние сме тези, които трябва да се оправяме с неприятностите.

— Смяташ ли, че ще има такива? — запъна се нервно Сътън.

— Господи, да не сте полудели, човече? Тези проклети картини ще станат причина за по-голямо сътресение в Чарминстър, отколкото след пожара на пивоварната на Бейли. Но вече съм взел решение. Пръв бях въвлечен в тази работа и искам пръв да приключа с нея.

След тези думи Реджи изскочи от банката.

При обикновени обстоятелства една изложба на картини едва ли би оставила особени следи в живота на градчето. Наистина имаше няколко подобни изложби, последната, ако не ни лъже паметта, беше преди войната. На нея бяха показани картини с цветя на парализираната дъщеря на стария кмет Фидърстонхоу, чиито нарисувани вази с жълта иглика, трицветни теменужки и други от този род, оценени по една гвинея всяка, бяха наистина първокласни, особено ако човек си дадеше сметка, че са правени от непълноценен човек.

Но това не беше изложба от този род. Събитията, които предхождаха нейното откриване, бяха свързани с името на художник, чиято репутация бе напълно достатъчна, за да предизвика към картините ужасяващ интерес. Казано накратко, картините привличаха обществеността, защото бяха отхвърлени — и целият Чарминстър се извървя да ги види.

Паната противоречаха на всичко, което хората бяха очаквали. Те ги оскърбяваха, провокираха ги скандално и грубо се намесваха в техните съкровени схващания и традиции. Концентриран израз на общите възражения беше станал един детайл от паното, изложено на витрината. Макар и късно, сериозните собственици на магазини и трезвите търговци забраниха на своите жени и дъщери да гледат багрите, изобразяващи меката плът, пищните гърди и обтегнатите крайници на една селска жена, която с полуразкъсани дрехи се бореше отчаяно срещу пиянските прегръдки на банда войници.