Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Аз просто желаех да му помогна — отговори тя тихо.

— Виждала ли си се с него?

— Само веднъж… за няколко минути на улицата сред хора.

— Не ти вярвам. Ти продължаваш да се срещаш с него.

— Не, Джефри.

Той не знаеше дали тя казва истината, или не. Започна бързо да ходи напред-назад из стаята и накрая застана пред нея.

— Допускам, че ти си тази, която го е насърчила да организира проклетата изложба.

— Не съм го насърчавала. Но мога да разбера защо е направил това.

— Наистина ли? — изгледа я той.

— Не разбираш ли, Джефри, че ако един художник вярва в своята работа, той трябва да я защити? По тази причина е бил създаден „Салона на отхвърлените картини“… и художници като Мане, Дега и Лотрек, чиито произведения първоначално са били хулени, а по-късно са получили признание на велики художници, са показвали свои картини там.

— Добре си се напомпала в негова полза — опита се да я иронизира той. — Най-малкото, тези хора не са ставали причина за ужасни скандали.

— Напротив, и те са го правили — отговори тя бързо. — Когато Мане, Гоген и Ван Гог са показвали първите си картини, имало е викове, че това е обида, публично оскърбление, имало е почти бунт. А сега тези картини са признати шедьоври.

Нейният тих тон, използването на тези чужди и непознати имена го вбеси. Той се наведе и я хвана за ръката.

— Аз ще му дам на твоя скъпоценен гений шедьоври, когато го пипна и му извия врата!

— Това ще помогне ли?

Нейните очи го гледаха странно и това го накара да пусне ръката й.

— Значи ти си влюбена в него?

Тя не отговори, стана и тръгна бавно към вратата. Когато я затвори след себе си, вбесен, той извика: „Имаш нужда от един хубав пердах!“.

Тя не показа с нищо, че го е чула.

Останал сам, Джефри стоеше със свити юмруци, с лице, потъмняло от ярост. Помисли си: „Едно е ясно — трябва нещо да се направи и то бързо, ако искам името Дезмънд да не бъде повече тъпкано в калта“. Той се намръщи, когато успя да потисне своя първоначален импулс да се саморазправи със своя братовчед, но реши да запази това удоволствие за някой друг път. Трябваше ли да отиде и да се опита да реши въпроса с Бъртръм — да го придума да изпрати своя мизерен син в Канада или в някоя друга отдалечена колония? Не, те бяха твърде внимателни един към друг и при сегашните обстоятелства пасторът беше крайно ненадежден. Що се отнасяше до Керълин, той винаги беше подозирал, че тя и Клеър са извънредно близки. Поради това реши да се посъветва с родителите си. Отиде до телефона и поиска да го свържат със Симла Лодж.

На позвъняването се обади баща му и като спести уводните бележки на Джефри, заяви кратко:

— Аз самият се готвех да ти се обадя. Ще си бъдеш ли у дома днес следобед? Искам да те видя.

— Имаш предвид нещо определено ли?

— Да!

— Тогава със сигурност ще те чакам. Вземи и мама със себе си.

— Майка ти няма да може да дойде. Но аз ще бъда при теб до един час.

Докато чакаше в билярдната зала, обзет от нетърпение, Джефри пушеше цигара от цигара и се опита да направи няколко удара с билярдните топки, но все не успяваше да набере точки. Изруга и се отказа. Отиде до прозореца. Най-сетне малкият автомобил „Стандард“ с английския национален флаг на купето се завъртя около високите рододендрони, които скриваха извивката на пътната алея. Генерал Дезмънд влезе бързо, облечен за изненада на Джефри в градинските си дрехи, с дълъг шлифер и гумени ботуши.

— Радвам се да те видя, татко. Позволи ми да ти взема палтото. Мога ли да ти предложа едно питие?

— Да! Една добра доза уиски със сода. Налей и за себе си, момчето ми.

Той наля питиетата върху барчето и връчи пълна чаша на баща си.

— Вярвам, че Клеър е добре.

— Да, тя се чувства отлично.

— Това прави нещата по-приемливи.

Тонът на баща му беше загадъчен, но Джефри премина направо към болната тема.

— Тази художествена приумица на онзи момък излиза вече извън контрол. Трябва да направим така, че да бъде спряна.

— Изложбата е вече закрита, Джефри.

— Какво?!

Генералът остави празната си чаша.

— Главният полицейски шеф в графството ме посети днес следобед. Той се отнасяше със съчувствие към случая, готов беше даже да окаже подкрепа… но властите на Чарминстър настоявали те да поемат случая. Заявили, че нямат други намерения, освен да конфискуват тези „произведения на изкуството“.

— Трябваше да се предвиди това.

— Полицейският началник изтъкна, че ще направи каквото зависи от него, за да спести на жена ти най-неприятните моменти, без да им дава гласност.