Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Каква гласност?

— Твоят братовчед — каза генерал Дезмънд, като сви гнусливо устни — е бил закаран тази сутрин в полицейския участък на Чарминстър, официално обвинен в това, че е направил изложба на непристойни картини.

— О, не… сър, боже господи!

— Той ще бъде изправен пред съда след една седмица, в понеделник — рече генералът.

Домът за събрания в Чарминстър, където щеше да се гледа делото, беше претъпкан. Рядко преди това старото здание с полукръгла галерия и с покрив с висок купол е било така препълнено от толкова солидни представители на местната общественост. Стивън чакаше в съда, изпълнен с болезнено напрежение. Едър сержант стоеше изправен до него. В това непроницаемо множество не беше възможно да познае никого. Знаеше, че никой от семейството му не присъства, но Ричард Глин беше тук и този факт го караше да се чувства по-сигурен.

Изведнъж шумът и разговорите секнаха. Влезе съдебният състав и с подобаваща тържественост зае местата си. След кратка пауза беше произнесено и името на Стивън. Сержантът го отведе на подсъдимата скамейка и делото започна. Стивън усети, че го побиват нервни тръпки, когато секретарят на съда започна да чете с монотонен глас.

— Стивън Дезмънд, вие сте обвинен в предизвикване на обществено брожение чрез това, което сте изложили в приземния етаж на сградата, която се намира на улица Царевичен пазар номер пет, като по това време сте били наемател и сте ползвали споменатите помещения и със злонамерена цел сте експонирали три неприлични картини, поради което сте подведен под отговорност по част първа на Закона за неприлични публикации от 1857 година. Целта на диренето е да установи дали има противни доводи, поради които споменатите картини, иззети въз основа на жалба и представени на съда съгласно прокурорска заповед, издадена в съответствие със споменатата първа част на същия закон, да не бъдат унищожени.

Когато секретарят на съда завърши, очите на всички бяха отправени към трите пана, изправени до адвокатското място.

— Признавате ли се за виновен, или не? — запита секретарят.

— Не се признавам — отговори Стивън с нисък глас.

За момент погледите на всички в залата се насочиха към него, но почти веднага се прехвърлиха към прокурора, който стана, за да произнесе своята реч пред съда. Това беше Арнолд Шарп.

— Ваша милост — започна той с глух, почти съжалителен глас, — иска ми се, ако позволите, още в самото начало да кажа нещо лично. Не е нужно да казвам с какво нежелание, особено при сегашните обстоятелства, се нагърбих с днешната задача. Но в моето положение на адвокат на градския съвет нямах друга алтернатива, освен да приема и да изпълня дълга си.

— Моля, по делото — последва кратка забележка от съдийската маса.

— Фактите, Ваша милост, относно поръчката на тези пана са много добре известни на всички. Съгласно някои препоръки и най-искрени лични уверения и поради уважението, с което неговото семейство винаги се е ползвало, работата беше поверена на ответника. Ако се вземе предвид целта на Мемориала, това бе едно свещено доверие. Оставам настрана чувствата на членовете на комитета, когато се установи по какъв начин поръчката бе изпълнена и в каква степен мъдрото и добре премерено усилие на комитета да скрие катастрофата бе провокирано. Просто ви приканвам да разгледате без предубеждение по какъв възмутителен начин това свято доверие не беше оправдано. Фактите са налице тук, на откритото заседание на съда — тези, така наречени „произведения на изкуството“ са пред всички вас.

Шарп направи пауза и погледна намръщено към паната.

— В името на порядъчността не си поставям за цел да разсъждавам надълго и с всички интимни подробности за природата на тези картини. Въпреки това, след като справедливостта трябва да възтържествува, аз съм длъжен да посоча най-важните неща, които ни накараха да повдигнем това обвинение.

Като взе показалката, с която се беше сдобил предварително, Шарп пристъпи напред. Залата леко зашумя в очакване и той докосна картината „Последствията“.

— Тук — посочи той, — сред сцена на разрушения, която трудно може да се опише, има гола жена в пълен ръст, която, както ни обяви обвиняемият, представлява фигурата на мира. Да приемем, че ние не сме нито предубедени, нито тесногръди. На истинското му място, да речем сред историческите картини на старите италиански майстори, ние не бихме имали нищо против голото тяло особено ако то е, както в произведенията на великите художници, прикрито по подходящ начин.