Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Ако не мога да бъда повикан, то най-малкото ще трябва да бъда чут.

— Тишина в залата!

— Ще млъкна едва след като се изкажа. Според мен тези пана са естетическо творение от първостепенна величина. В техния реализъм и широта на интерпретацията те съперничат на произведенията на Домие 29. По ритъм и динамика на формите те заслужават да бъдат сравнявани с най-добрите творения на Ел Греко. Само вулгарен и мръсен мозък може да ги разглежда като неприлични.

— Сержант, изведете този човек от залата.

— Сам ще си ида — каза Глин и се насочи към вратата. — Ако остана тук, сигурно ще кажа нещо неприлично — добави Глин и излезе навън.

Смущението, което настъпи след това словесно избухване, продължи няколко минути. Когато всичко утихна, председателят, сериозно провокиран, изгледа галерията.

— Ако подобно нарушаване на реда се повтори отново, ще изпратя незабавно човека, който го предизвика в затвора за презрително отношение към съда — рече той и се обърна към Стивън.

— Ще продължите ли?

— Щом не ми се разрешава да призовавам свидетели в подкрепа на моята позиция, то мога да повторя казаното и сам.

— Това всичко ли е? — запита съдията, като потисна своето раздразнение и отново се опита да го насърчи. — Сигурно имате да кажете още нещо в своя защита.

— Не!

Когато чу това, Шарп скочи на крака.

— С ваше позволение, Ваша милост — рече той, като постави едната си ръка върху ревера, наклони глава замислено, след това я вдигна рязко и изгледа Стивън. — От всичко, което казахте, вие нито веднъж не ни обяснихте защо сте се чувствали задължен да свържете в композиция тези шест голи тела, четири от които са женски.

— Направих това по няколко причини, едната от които е красотата на голото човешко тяло.

— Но сигурно не смятате, че човешкото тяло трябва да бъде изцяло показвано?

— Ако трябва да е голо, то трябва да се покаже.

— Недейте преднамерено да се правите, че не разбирате въпроса. Нима скромността не изисква определени части винаги да бъдат покрити?

— Ако е така, как бихме могли да се къпем?

От очите на Шарп заизскачаха искри.

— Ненавременните шеги няма да ви помогнат.

— Уверявам ви, че в момента изобщо не се шегувам. Аз просто се опитвам да ви покажа колко смешен е вашият подход, който изглежда не е нищо повече от призив за запазване на викторианския пуританизъм. Това е същият онзи дух, който е станал причина картината на Мане 30„Закуска на тревата“ да бъде оплюта и презряна, защото на нея са били нарисувани две голи жени, седнали на тревата. Всички най-добри художници са рисували от натура. Великото произведение на Гоя „Махата“ изобразява дукесата на Алба, почиваща върху леглото без никаква дреха. Без съмнение това би ви ужасило. „Олимпия“ би била за вас само една шокираща голота. Вие забравяте, че именно леко облечената фигура е по-съблазнителна и желана. Чистата и недокосната природа никога не е неприлична. Символиката и драматичното съдържание на моите пана изискват голотата. Но това е целомъдрена голота, а не нейната похотлива, полускрита разновидност, която вие изглежда предпочитате и която аз считам достойна да украсява само стените на публичните домове.

Председателят, който в този миг си спомни за трите си дъщери, намръщено изрази несъгласието си.

— Трябва да ви помоля да употребявате по-умерен език.

— Без съмнение, Ваша милост, това беше езикът на човек, който има опит, когато се позовава на подобни „образци“ — опита се да се надсмее Шарп, но скоро изразът на лицето му стана каменен и той се обърна към Стивън. — Не мога да допусна, че е морално и скромно да се изобразяват на публични изложби интимните части на човешкото тяло. Предлагам ви да признаете, че това е неприлично.

— Тогава защо те са изложени в най-големите изложби в света? Само в музея „Прадо“ вие можете да наброите десетки статуи от майстори като Микеланджело и Донатело, в които това, което вие имате удоволствието да наричате „интимни части“, са публично изложени.

Шарп не се стремеше да се защити, а постави следващия си въпрос.

— Мисля, че само преди малко, когато описвахте вашата работа, вие използвахте думата „целомъдрие“. Кажете ми тогава бихте ли нарекли насилието върху жена целомъдрен акт?

— Не, разбира се, що се отнася до насилника.

— Все пак вие трябва да приемете, че във вашите картини вие сте нарисували акт на изнасилване… ако мога да използвам тази дума.

— Ако се отнася до мен, аз ви позволявам да използвате тази дума.