Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Благодаря ви за любезното разрешение. Това обаче е една ненужна дума.

— Има я обаче в речника.

— Но с най-отвратително значение. Бихте ли бил достатъчно добър да кажете на съда, защо сте предпочели да се възползвате от тази толкова отвратителна тема.

— Може би съм последвал нечий пример.

— Чий пример, сър?

— Старите италиански художници, които вие определихте като класици и към които изпитвате такова възхищение и уважение — те са използвали подобни сцени постоянно.

— Очаквате ли, че ще ви повярваме?

— Аз не очаквам от вас нищо освен невежество и предразсъдъци. Но независимо от това истината е тази. Тициан 31например е използвал тази тема многократно, особено в „Изнасилването на Европа“, след това в „Изнасилването на сабинянките“, една от най-известните картини в света. И отново виждаме същата тема в „Отвличането на Психея“ от Прудон 32. Тези платна са закачени в Лувъра, който вие без съмнение сте посещавали, и предполагам можете да се съгласите, че това е една твърде престижна галерия. Само темата „Изнасилването на Даная“ 33е била многократно използвана от Тициан и Кореджо. Рембранд, който макар че не е бил от старите италианци, но все пак е художник с определено име, е нарисувал Даная като жена, която лежи разсъблечена и напълно непокрита на леглото си.

Последва тишина. Шарп се почувства неловко и с леко зачервени бузи погледна към съдийската маса за помощ. Председателят, след като се консултира с колегите си съдии, изгледа Стивън през очилата си и попита:

— Коя е тази Даная, за която говорите?

— Дъщерята на цар Акрисий.

— И тя ли е била жертва на подобно насилие?

— Да!

— От кого?

За нещастие Стивън получи коварен шанс да спечели точка. Със студена усмивка той отговори:

— От Юпитер, който се спуснал обвит в облак от златен дъжд.

В дъното на залата се разнесе кикотене, но Глин, изправен до задръстената от хора врата и наблюдавайки напрегнато, не се засмя. Той видя как съдията почервеня от яд и разбра, че Стивън предрешаваше делото. Шарп бързо взе инициативата.

— Ваша милост, смятам, че такава митическа идиотщина няма нищо общо със сегашното дело. Да се върнем на въпроса — обърна се той към Стивън. — Вие приемате, че сте нарисували тази сцена нарочно?

— Нарочно ли? Нима си въобразявате, че тя може да се появи там случайно?

— Господин Дезмънд — прекъсна го председателят сурово, — трябва да ви предупредя, че намирам тона на вашите отговори крайно непристоен.

— Тогава, Ваша милост, именно моят характер е очевидното нещо, заради което съм обвинен днес.

— Имате думата, господин Шарп.

— Ваша милост, опитвам се да получа от обвиняемия пряк отговор по каква причина той е изобразил тази сцена на изнасилването?

— Ще отговорите ли, сър?

— Защото исках да подчертая бруталността и ужасите на всяка война, въпреки че те се прикриват и забравят или още по-лошо — възхваляват се в името на патриотизма.

— Трябва ли да разбирам, че вие обвинявате в подобни действия и нашите войници?

— Те различни ли са от другите мъже? Винаги врагът ли е този, който е касапин и варварин?

— Вие говорите за врага. Но вие не сте се приближавали много близо до него по време на войната.

— Не.

— Не сте имали достатъчно смелост, предполагам?

— За да бъде човек художник, му е необходима също и известна смелост.

— За каква смелост става дума?

— За да издържи на всеобщото презрение на света.

— Тези въпроси уместни ли са, господин Шарп? — намеси се един от съдиите. — Господин Дезмънд не е изправен пред съда, за да се установи дали е страхливец.

— Ваша милост — възкликна Шарп, — мирният период на обвиняемия е добре известен и говори сам за себе си. По ваше искане няма повече да налагам това на съда. А вас ще ви попитам ето какво — обърна се Шарп към Стивън. — Какво право имате да налагате на нашето тихо, богобоязливо общество този ваш перверзен подход?

— Той не е само мой. Много известни художници като Делакроа 34и Верешчагин 35са създали подобни произведения, изразявайки своя протест срещу войната. В литературата подобен протест изразяват Толстой и Зола. Същата гледна точка е била пресъздадена от Гоя в неговата картина „Бедствията на войната“.

— Гоя е френски художник, предполагам?

— Испански, ако смея да ви поправя.

— Всъщност това няма значение. Вие сте влюбен в тези чужденци.

— Това е така, защото за съжаление е имало твърде малко велики британски художници.