Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Е, за какво става дума? — запита кротко Тринг, като нарочно погледна часовника си.

— Само това, сър. Скоро ще изтекат три месеца, откакто картините бяха започнати, а доколкото ми е известно, никой досега не ги е видял. Разбрах, че няколко души са правили опит да ги видят, но им било отказано и паната стоят постоянно заключени. И така, сър, какво ще стане с официалното откриване, ако картините не се окажат подходящи? Така че, да си го кажем направо, трябва да огледаме картините.

— Как, по дяволите, ще ги видите, когато те са заключени? — погледна го неодобрително Тринг. Моулд никога не му беше симпатичен не толкова заради това, че бе преодолял границата на своята класа, колкото заради сервилността, която беше съхранил и превърнал в способ за извличане на изгоди за себе си.

— Добре, сър. Все пак трябва да ви кажа, че вчера вечерта проникнахме в залата и това, което видяхме, никак не ни хареса.

— Какво, какво, Моулд? — възкликна Тринг и продължи с покровителствен тон: — Вие не можете да оценявате изкуството.

— Но това не е само мое мнение, колкото и неприемливо да изглежда то — отвърна Моулд и мътните му очи срещнаха втренчения поглед на адмирала. — Адвокатът Шарп и Джо Кордли са на същото мнение.

— Това е така и мога да се закълна в Библията — каза Колдли решително. — Далеч съм от това да ви съветвам. Но ако бях председател като вас, щях да поискам да ги видя веднага.

Тринг кимна с разбиране. В очите на Моулд той забеляза скрит блясък, който изобщо не му се понрави. Съвсем неохотно се раздели с приятната мисъл за голфа, помисли и каза:

— Вие имате ключ, нали?

— Да, сър, имаме. Джо и моя милост сега сме свободни.

— Да вървим тогава!

Те излязоха от канцеларията на Съвета и се качиха в адмиралската кола „Морис-Коули“. В Чарминстър по предложение на Моулд към тях се присъединиха Шарп и Сътън. Вече се беше мръкнало, когато петимата стигнаха до Мемориала. Моулд им отвори да влязат. Залата беше пуста. Стивън си беше отишъл преди около час. С важен вид Кордли включи светлините. Пред тях се появиха паната.

Първото, което попадна в полезрението на Тринг, беше паното, наречено от Стивън „Предложение за мир“: една млада жена на преден план държеше дете на фона на златни житни поля и плодни градини. Картината беше пълна с живот и той усети, че безпокойството му се изпарява, заменено от топло чувство на облекчение. Но когато се обърна към второто пано под надслов: „Привет, Армагедон!“ наситено със смъртоносни пушки и униформени хора, ликуващи тълпи и оркестри, развети знамена под тъмното небе, всичките му лоши предчувствия изплуваха отново. И те се потвърдиха, когато разгледа третото пано „Изнасилването на мира“ и четвъртото — „Последиците“, които със зашеметяваща сила изобразяваха, доколкото неговият скромен ум можеше да прецени, символен образ на ужасните бедствия на войната и страхотните последици, които идват след нея — глад, епидемии, опожарени къщи, разрушени села, разорени плодородни селски райони и всичко това, изразено на платното чрез една гола плачеща фигура на жена. Последното табло „Възкресението на загиналите“ накара очите му да изскочат от орбитите. В името на небето, какво, по дяволите, означават според този момък тези странни човешки форми и деформирани тела: разсъблечени, някои без крайници, жени, изскачащи от гробовете си под воя на диво ангелско войнство! Дори в най-необузданите си сънища Тринг не беше си представял подобно ужасяващо разложение. И именно той, контраадмирал Реджиналд Тринг, беше човекът, който спонсорира и практически наложи на членовете на комитета този охулван от всички Дезмънд.

Останалите го наблюдаваха и очакваха да заговори. Той изправи рамене — никога не му беше липсвала смелост и каза високо:

— Да, съгласен съм, господа. Всичко това е много разочароващо.

— Разочароващо ли? — Кордли щеше да получи удар от възмущение. — Това е оскърбление, сатанинска обида!

— Виждате ли ги тези там? — вдигна глава Моулд към фигурите от последното пано. — Всичките са голи, чисто голи! И нещо повече, мъже и жени заедно, показани са и интимните им части.

Тринг отвърна очи и погледна Сътън. Но кроткият банкер, по-бледен от обикновено, нямаше настроение да го подкрепи.

— Да, господа, това очевидно е достойно за съжаление. Трябва да информираме главата на църковното настоятелство незабавно.

Шарп, който разглеждаше паната особено внимателно, наруши тишината.

— Мога ли да привлека вашето внимание по-специално върху този елемент? — каза той и посочи един детайл от сложната композиция на третото пано. — Какво искат да изразят тези войници? Може би някой надарен с повече артистичност от мен би могъл да каже?