Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

В интерес на истината съпругата на генерала беше приела, че Клеър е жена с недосегаем характер. В Индия тя беше видяла няколко шумни семейни провала и сега реши да държи очите си отворени, без да казва нищо за сега по този въпрос.

Но споменът за младежкото предпочитание на Клеър към Стивън не можеше лесно да се забрави. Аделаид Дезмънд беше предана на своя син. Неговият сполучлив брак, който му осигури земите на имението Бротън и го издигна от незначителен армейски капитан до едър собственик, беше за Аделаид нещо, което я радваше много. Все пак имаше и някои допълнителни неудобства. Огромна част от имота беше завещана без право на промяна, което накърняваше собственическото чувство на Джефри. Нещо повече, по-голямата част от богатството на лейди Бротън беше вложено на името на дъщеря й, от което тя получаваше значителен собствен доход. Тази, по-голяма от необходимото за една съпруга независимост дразнеше Аделаид и сега, след събитията от предишната вечер, тя несъмнено я считаше за опасна.

На вечерята в Грешъм парк неин съсед от лявата страна бе Реджиналд Тринг. Аделаид се забавляваше с грубия контраадмирал, проявявайки снизходителна толерантност. Неговите шеги я развличаха ведно с капките пот, които поради горещата супа се сливаха в миниатюрни водни струйки върху розовото му теме. Предубедена по природа към лица на високопоставена служба, тя го намираше добронамерен и безвреден, но и твърде глупав. Макар и отегчена още в началото, Аделаид не беше успяла да разбере причината за любезното му отношение към Клеър. Изостреното й внимание улови момента, когато Тринг се перчеше развеселен, че бил удостоен с малка „фамилна комисионна“. „Това беше — заключи той — много хубав жест от страна на Клеър, задето се обяви в подкрепа на братовчеда на Джефри.“

Втрещена, госпожа Дезмънд отпи конвулсивно глътка вода. Този стар идиот обърна с краката нагоре и най-лошите й предчувствия. Клеър проявяваше трескав интерес, съпроводен с поразителна недискретност, към онзи жалък мерзавец. Това трябва да се спре и то веднага, преди да стане публичен скандал в графството.

Сега, в студената светлина на утрото, тя беше склонна да прехвърли вината изцяло върху „ренегата“. Без съмнение той отново е успял да спечели доверието на Клеър, напълно безразличен към това, до каква степен може да я компрометира. Естествено, безполезно беше да ходи при него и да призовава чувството му за чест. От друга страна беше опасно да се намесва в отношенията между съпруг и съпруга. И все пак това беше единствената възможност за действие. Аделаид бе уверена в чувството си за такт, щеше да бъде внимателна и дискретна. Знаеше, че днес Клеър ще бъде в Лондон. Решително се отправи към телефона, изчака търпеливо бавното включване на местната телефонна връзка, свърза се със Стилуотър и помоли Джефри да намине следобед при нея на чай.

Той дойде рано, около четири часа, тъй като нямаше какво да прави. Понеже генералът беше все още в Джилинг, Аделаид можеше да се заеме изцяло със сина си. Нахрани го добре с току-що изпечена питка и с препечена филийка, намазана с масло. Тя седеше с плетката си в коженото кресло, а той бе проснал краката си пред хвърлящата отблясъци камина. Като го изчака да издуха цигарения дим през носа си, тя започна разговора на тема, която знаеше, че ще му хареса. Стана дума за шансовете му във финалните стрелби в Стилуотър, за това, че би могъл да разчита на една по-добра организация на следващата среща на ловджийски кучета и за това какви бяха реалните му възможности за успех в конните надбягвания с препятствия на предстоящото дерби в Чилингъм.

Времето премина приятно за Джефри, при това говореше повечето той. Часът удари шест. Джефри загаси последната си цигара и стана от креслото.

— Много хубав чай, мамо. Беше ми много приятно да си побъбрим.

— На мен също, Джефри — каза тя и го придружи до хола. Там му помогна да си облече тежкото палто с подплата и вече в антрето, под мъждукащата със зелени оттенъци светлина, добави небрежно: — Между другото, чух, че твоят братовчед е в енорийството.

— Да. Лош късмет. Аз нямам нищо общо с него.

— Това е умно, Джефри. Но ако бях на твое място, бих предупредила също и Клеър да не се мярка по пътя му.

Джефри я погледна и продължи да завързва своя шал с цвят на вероника.

— Какво имаш предвид?

— Само това, че някога ти му отне Клеър. Трябва да е било много болезнено. И след годините, когато се е подвизавал из бърлогите на Париж… не би могло да му се има доверие!