Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Но подходящ ли е той конкретно за тази задача — запита адвокатът с вид на човек, поставящ резонен въпрос, — която има отношение към последната война?

Съседът на Шарп, пълният Джо Кордли, църковен настоятел и търговец на царевица, обърна червеното си безчувствено лице към Дезмънд.

— Вие не сте участвали във войната, нали, Дезмънд?

— Не.

— Били сте навярно освободен?

— Не.

— Не сте нарушили дълга си съзнателно, надявам се?

— Бях зад граница.

— А-а! — възкликна Кордли и дебелото му туловище потъна в стола. — Зад граница, но не… в окопите?

— Струва ми се — намеси се Шарп вежливо, вътрешно доволен, без обаче да се издаде и с най-малкото изражение в стоманените си очи, — че вашият по-малък брат е бил в армията.

— Да. Той не беше годен за военна служба, но се записа още в първия месец.

Последва пауза.

— Той загина, нали така?

— Да.

— На бойното поле?

— Да.

— Ах! — възкликна Кордли и ъгълчетата на устните му увиснаха надолу. Същият този човек, който удвои капиталите си, продавайки фураж във военния лагер „Кълингам“, рече: — Смел момък! Отдаде себе си на родината!

Мълчанието, което последва, беше повече от неловко. Стивън стисна устни. Той беше дошъл на този разговор, изпълнен с желание да получи поръчката. Сега, след този враждебен разпит, неговата решителност укрепна.

— Бих искал да кажа, че дори и да не съм взел участие във войната, както вие точно посочихте, аз имам, може би точно по тази причина, известни идеи по темата. Струва ми се, че за да оправдае своята цел, вашият мемориал трябва да бъде не само като благодарност и почит към тези, които са отдали живота си, но и като символ с послание към бъдещето. Художествените пана трябва да покажат истинската трагедия на войната, а чрез акцентиране върху саможертвата и страданието да се окаже морално влияние върху тези, които ги разглеждат, за да избегнат едно ново световно бедствие.

— Браво, господин Дезмънд — каза Тринг искрено.

На него му хареса тази кратка реч, както и начинът, по който Стивън гледаше Шарл право в очите, като че той беше причината за войната. Жалко, че момъкът се беше оказал страхливец! Но от време на време даже и в най-добрите семейства можеше да се появи черна овца.

— А сега относно датите…

— Кога ще бъдете готов — прекъсна го Шарл — да дадете ескизите?

Стивън погледна към Тринг.

— Това напълно противоречи на възприетата процедура.

— Имате предвид, че трябва да ви приемем на доверие? — добави Кордли.

— Всеки художник трябва да бъде възприеман на доверие — отговори Стивън разгорещено. — Художникът не е пътуващ търговец, натоварен със стока от образци. Той може да предложи само себе. Аз съм готов да ви представя скици, ако вие настоявате, но тъй като това представлява най-трудната половина от работата, готов съм да сторя това само срещу комисионна и то предварително.

— Ние нямаме време — рече Тринг. — Официалното откриване се планира за март.

— Петнайсети март — уточни Сътън немного високо. Едва сега той се беше обадил за първи път. — Остават три месеца, считано от днес.

Последва кратко мълчание.

— Бихте ли могли да завършите работата дотогава?

— Мисля, че бих могъл.

— Думата „мисля“ не е най-подходящата в случая — намеси се Шарп. — Трябва да сме сигурни.

— Няма достатъчно време за пет големи картини, но когато съм заинтересуван, мога да работя и по-бързо.

— Добре, а сега да решим въпроса за заплащането. Хонорарът, който ви предлагаме, е 500 гвинеи.

— Не бяхме ли уточнили сумата в лири? — промърмори търговецът на царевица.

— Гвинеите, драги сър, са без съмнение най-джентълменското платежно средство. Дали тази сума ви устройва, господин Дезмънд?

— Напълно.

Тринг погледна към членовете на своята комисия.

— Тогава предлагам да заплатим на нашия художник сто гвинеи още сега. Като капаро. Остатъкът ще бъде изплатен след завършването на работата.

— Не съм съгласен — рече Шарп и се загледа в един от ъглите на тавана. — Трябва да му платим след завършване на работата.

— Но господин Дезмънд ще има значителни разходи с осигуряването на платна и други материали — намеси се Сътън, — да не говорим за рамките.

— Това са си негови грижи — отговори Шарп кисело. — Кой би могъл да каже, че няма да се разболее или че по някаква причина не ще съумее да завърши работата в срок? Могат да възникнат най-различни пречки, нали? Смятам, че плащането трябва да стане, след като ни предаде паната.