Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

— Не бива ли? — колебаеше се тя. — Джефри е в града днес… но трябва да се върне съвсем скоро.

Стивън поклати отрицателно глава.

— В енорийството правим всичко рано. Вечерята е в шест часа.

Неговото извинение беше очевидно и това увеличи нейното колебание. Тя си спомни една груба забележка на Джефри: „Аз няма да допусна този човек в къщата си. Цялото графство знае, че той е един пълен негодник“. Може би по тази причина тя реши, че не бива да остава по-дълго.

— Тогава лека нощ, Стивън — промълви тя. — Помни, че ти вярвам. Нещата могат да се обърнат по-скоро, отколкото мислиш.

В следващия момент тя се изгуби от погледа му в сенките на алеята.

Един час по-късно, като се стремеше да закъснее колкото се може по-малко, Стивън пристигна в енорийството. Бяха запалени необичайно много лампи и в хола нетърпеливо го очакваше Керълин.

— Най-после! — поздрави го тя възбудено. — Мислех си, че никога няма да се върнеш. Татко иска да те види веднага.

Когато Стивън влезе в библиотеката, енорийският свещеник остави настрана своите занимания и като приближи с просълзени очи, хвана сина си за ръка.

— Мое скъпо момче, днес в Чарминстър дочух една голяма и напълно неочаквана новина.

Дълбоко трогнат, той почти се разплака.

— Ти си избран и е много възможно да бъдеш натоварен със задачата да нарисуваш стените в новия Мемориал.

На следващия ден, няколко минути след три часа членовете на комитета: контраадмирал Тринг, Сътън, Джоузеф Кордли и Арнолд Шарп (главният свещеник на катедралата не присъстваше) се бяха събрали в един малък кабинет и Стивън, който чакаше в страничната стая, беше извикан при тях.

Веднага щом той влезе, Тринг хвърли бърз изпитателен поглед върху него, сякаш беше очаквал да види нещо още по-лошо и като че ли се успокои. Той не обърна особено внимание на ниско подстриганата му коса и на брадата, нито на екстравагантния му вид. Все пак човекът пред него приличаше на джентълмен, беше прилежно и непретенциозно облечен и като цяло не изглеждаше чак толкова зле. Истината беше, че след дълги настоявания на близките му, Стивън беше придуман да свали безформената си дреха от раирано кадифе, а Кери му приготви бяла риза и един от неговите стари сиви църковни костюми, който му стоеше доста добре.

— Добър ден, господин Дезмънд. Бихте ли седнали?

Стивън седна и усети върху себе си погледите на членовете на комитета.

— Вие знаете защо сте тук, разбира се, така че ще започнем направо. Става дума за Мемориала. Искаме пет картини пана, приблизително метър и осемдесет на метър и двадесет, които по подходящ начин трябва да представят чувството, достойнството и героичната, макар и трагична причина, поради която това здание е построено. Разбрах, че вие рисувате от много години, спечелили сте няколко международни отличия, ваши картини са изложени в галериите на редица големи градове и казано накратко, изглеждате достатъчно добре квалифициран за работата, която ние имаме предвид.

— Аз от своя страна бих дал всичко, на което съм способен — рече Стивън.

Последва мълчание, по време на което Стивън успя скришом да огледа четиримата мъже, които седяха зад дълга маса. Толкова изострени бяха сетивата му, че той веднага усети одобрението на двама от тях и неприязънта на другите двама. Един от последните се изкашля, което предполагаше, че се готви да говори. Името му беше Арнолд Шарп, адвокат в Чарминстър, тънък, с невзрачно лице, удължена глава и малки хитри очи, силно приближени едно до друго. Разбрал, че Тринг симпатизира на Стивън, той силно му се противопоставяше главно защото беше от бедно потекло. Баща му е бил беден човек, майстор на плетища и огради, в близка ферма. Шарп мразеше имотното съсловие. През дългата си практика в Районния съд беше станал инертен и безличен. Той предполагаше, че Стивън е бил препоръчан от по-високо място и, след като не можеше от политическа гледна точка открито да се противопостави, възнамеряваше да направи нещата възможно по-трудни за Дезмънд.

— Предполагам, че вие сте донесли образци от своята работа, за да ги покажете на комисията.

— Страхувам се, че не!

— Можем ли да запитаме защо?

— Повечето от последните ми картини са в моя лондонски агент. С удоволствие ще съобщя да получите няколко от тях, ако желаете.

— Аз мисля — прекъсна го Тринг — и мога да гласувам за това, че господин Дезмънд е компетентен. А така също ще постъпи и главата на църковното настоятелство.