Арчибалд Кронин - Гробницата на кръстоносеца

Натъжен, той ускори крачките си надолу по междуселския път, сви наляво през една малка вратичка и навлезе в територията на енорийството по пътечката откъм горичката, известна като „църковната пътечка“. Тук също съзря белега на промяната: леко занемаряване, за което съдеше по това, че повалените от вятъра листа бяха затрупали покритата с мъх пътечка. В градината с плодните дръвчета една много стара ябълка стоеше необрана, опряна върху покрития с керемиди трегер на солидното стълбище. Но след седем години отсъствие той не беше в състояние да се вълнува. Страничната врата, която водеше към оранжерията за папрат, беше отворена. След минута Стивън влезе в къщата. В отговор на позвъняването му в антрето настана раздвижване. Като влезе вътре, видя Керълин, облечена в изцапана престилка, с разчорлена коса, в цветен шал, седнала до масата да бели ябълки.

— Кери! — възкликна той.

Тя се обърна, погледна го и изпусна ножа.

— О, Стивън, радвам се, че си дошъл!

Нейното посрещане го трогна. Видя, че беше приятно изненадана, макар в очите й да се четеше известно безпокойство. Той я остави да се опомни. След минута попита:

— Къде са другите?

— Татко отиде на конференция в Чарминстър. Ще се върне следобед. Ние те очаквахме чак вечерта.

— А майка?

— Тя замина както винаги. Да ти дам ли нещо за ядене?

Той поклати отрицателно глава.

— Предупреждавам те, че вечерята няма да бъде богата.

Като каза това, очите й се навлажниха. Той седна до нея, извади червената си памучна кърпа, която винаги носеше със себе си, и я подаде.

— Не, не… Причината не си ти… Всичко е объркано!

— Кажи ми!

Тя въздъхна, сякаш сне товара от плещите си. Несгодите, които се бяха струпали върху нея, можеха да се изразят по един-единствен начин: промяна… промяна на този прекрасен свят, който те познаваха в своята младост, промяна, която беше дошла с такава бързина, че явно я беше зашеметила и изненадала.

Енорийството никога не е било лека институция за управление. Но сега трудностите били неописуеми. След смъртта на Бизли, веднага след примирието, не се намерил друг такъв порядъчен слуга в къщата. Възрастните жени, свикнали с високите заплати във фабриките за боеприпаси, загубили вкус към домашната работа. Цяла процесия от момичета от селото минала през кухнята. Нахални и безгрижни, без интерес към работата, те не мислели за нищо друго, освен кога да отидат на кино или в новия салон за танци, който сега провокираше религиозните чувства на селото. Тази сутрин Керълин освободила Беси Гудерби, дъщерята на майстора на тръстикови покриви, след като се разбрало, че предната нощ в стаята на слугите е разливала по пижама бутилка вино от избата на енорийството с младеж от Брайтън.

— Помисли си само. По пижама! — Керълин беше изумена. — Това го направи войната, ужасната война. Ако не бях наела една австрийска емигрантка направо от Тирол, нямаше да има сега кой да ми помага вкъщи. А Софи не знае дума английски, не може да прави нищо, освен ябълков щрудел и виенски шницел.

Стивън би се усмихнал, ако не беше тъжният израз на лицето на Керълин. Забеляза, че ръцете й са червени и напукани, а дланите й загрубели от тежката работа. Той не я прекъсна и тя продължи:

— Освен това, парите на татко намаляха. Ние не разработваме повече фермата. Тя е оставена на Матюз. По време на войната земята ни беше разорана, а след това щеше да ни струва твърде много, ако искахме да си върнем ливадите с тревата особено след като загубихме Моулд.

— Какво! Старият човек умрял ли е?

— Не. Неговият забележителен син го освободи от работа.

Стивън я изгледа въпросително и тя продължи с нотка на истинска горчивина.

— Предполагам, че си забелязал новите бунгала в пустеещите земи. Албърт Моулд ги построи. Той е собственикът. Албърт е отишъл много напред в сравнение с това, което беше, когато го видя за последен път. По време на войната той стана собственик на старата шахта за глина, разработи я и натрупа много пари. Сега участва във всякакви бизнес проекти, както и в политиката. Съветник е в графството и е доста голяма сила в района. Разбира се, той ни мрази, винаги ни е мразел и миналата година се счепка остро с татко във връзка с границата на църковната земя.

И двамата замълчаха.

— Как е татко?

— Добре е. Не може да работи толкова, колкото беше свикнал, но поне е добре със здравето.

— Сигурно скърби за Дейви — запита Стивън и погледът му остана сведен.

— Да. Но ти си този, за когото истински тъгува. Разбира се, като всички останали и той си има своите грижи.