Джесика Соренсен - Спасението на Кали и Кейдън

Замахвам повторно, без да давам обяснения, но този път той заляга и забива юмрук в ребрата ми. Те изпукват, но това е нищо в сравнение с всичко, на което съм свикнал, така че се изправям и забивам коляно в корема му.

Той започва да кашля, превит надве, и плюе кръв на земята.

— Сега те убих, майка ти да еба.

Изпуквам кокалчетата си и тръгвам да го ударя пак, но Кейлъб скача и се хвърля към мен. Навел глава, той се забива в корема ми и ми изважда въздуха, и обувките ни рият пръстта, докато се мъчим да се задържим прави. Някой от тълпата изкрещява, а когато падаме на земята, последват писъци.

Забивам юмрука си в лицето му, многократно, без да спирам, а пред очите ми е червено, само червено, сякаш съм го потискал в себе си с години. Някой се опитва да ме издърпа, но аз всеки път го избутвам. Не знам колко време минава, докато продължавам да го удрям. Най-сетне някой успява да ме отдели от него.

Отмахвам ръката му от себе си, като мисля, че е Люк, но проблясващите по спокойната вода червени и сини светлини ме връщат в реалността, когато полицаят закопчава ръцете ми с белезници.

— Не мърдай! — изкрещява ченгето.

Някой ме блъсва напред и аз падам на колене на земята.

С окървавени ръце зад гърба, аз се оглеждам и виждам какво съм направил. Кейлъб още диша, но лицето му е толкова подуто и кърваво, че чертите му не се различават. Не съм сигурен дали ми пука обаче, защото в крайна сметка Кали получи справедливостта, която заслужава.

Затворът е за предпочитане пред това да се върна вкъщи и аз отказах да се обадя на баща ми. Накрая обаче един от полицаите му се обадил, заради високопоставеното му положение в града. Баща ми винаги е правел големи дарения, от което хората автоматично решават, че е страхотен човек.

Часове по-късно съм в кухнята у нас, седнал на масата. Майка ми отиде да вземе Тайлър от летището и се наложи да си извика такси, защото никой от двамата няма да е достатъчно трезвен да шофира. Вкъщи сме само аз и баща ми. Нещо ще приключи всеки момент, само че не знам какво.

— Да ти еба и простотията! — Баща ми обикаля масата и изритва кухненския плот с обувката си, което действие пробива дупка в дървото. — Обаждат ми се по средата на шибаната нощ, за да ти измъкна задника от затвора, задето си пребил някакъв от бой. — Той спира и опипва малката рана от порязване под окото си, следствие от сбиването ни. — Днес не се спря, лайненце такова.

— Учих се от най-добрия — промърморвам.

Ребрата ме болят, ръката ми пулсира, но кой знае защо, никога не съм се чувствал толкова доволен.

Той вдига един от столовете, захвърля го към рафт на стената в другия край на стаята и строшава една ваза. Аз не трепвам. Просто очертавам пукнатините по масата с палец.

— Къде сбърках с теб? — Той трополи около острова в средата на кухнята. — От двегодишен не ставаш за нищо.

Взирам се в стената и си представям усмивката на Кали, как звучи смехът ù, нежната ù кожа.

— Слушаш ли ме? — крещи той. — По дяволите, Кейдън, престани да ме игнорираш!

Затварям очи и си припомням усещането да съм вътре в нея, да я докосвам, да я целувам навсякъде, аромата на косата ù…

Баща ми удря с длани по масата и очите ми веднага се отварят.

— Ставай.

Избутвам масата и се изправям, като катурвам стола на пода. Готов съм да го посрещна. Когато баща ми изтегля лакът назад и над рамото си и замахва да ме удари с юмрук, аз вдигам своя и го забивам в челюстта му. Болката зашеметява и двама ни, когато юмруците ни се удрят в лицето на другия. За миг застиваме и той ме поглежда наистина, сякаш ме вижда за пръв път, преди да ме хване за раменете и да ме запрати към стената.

— Престани, лайно такова!

Изритва ме с коляно в ребрата, а в отговор аз забивам кокалчетата си в бузата му.

Отново е шокиран и му трябва секунда, за да се съвземе. Единствената ми мисъл е колко уплашен изглежда, за липсата на увереност в очите му, нестабилната му стойка.

Хваща ме за ризата в отчаян опит да овладее ситуацията и блъска лицето ми с длан, изтласквайки ме в шкафа. Свивам юмруци, забивайки нокти в дланите си, вдигам ръка и го удрям силно отстрани по главата. Той изхриптява, отблъсва ме и аз се стоварвам върху плота, като удрям хълбока си в плочките и събарям ножовете на земята. Понечвам да тръгна напред, но той хуква към мен с наведена глава. Забързвам се и приклякам, готов да прескоча плота в средата на кухнята, но той ме хваща за края на ризата и ме дръпва на пода. Мятам ръка зад себе си, за да го стигна, но той заляга и я избягва.