Джесика Соренсен - Спасението на Кали и Кейдън

Кейдън вдишва рязко, когато краката ми се стягат около хълбоците му, и постепенно навлиза по-надълбоко в мен. Отделя устни от моите и погледът му потъва в моя, докато дланите му галят лицето ми. След това спира за миг, преди с последен тласък да навлезе докрай в мен.

Всяка част от тялото и съзнанието ми се отваря, когато той ме целува. Отначало, докато Кейдън се движи напред и назад, изпитвам жестока болка и едва не му извиквам да спре, но малко по малко тя затихва, мускулите ми се отпускат и главата ми пада назад върху възглавницата.

Този миг ще помня винаги, защото е мой.

Кейдън

Никога не съм се страхувал толкова ужасно много през живота си. Нито когато ми крещяха, нито когато ме биеха, нито дори когато не отстъпих пред баща си. Правил съм секс и преди, много пъти. Беше само за удоволствие, дори с Дейзи. Нямаше нищо друго. Мислех, че е нормално да бъде така. Но когато Кали ме поглежда с пълно доверие, аз не знам какво да правя. Никой досега не ме е гледал така; никой не е събуждал у мен чувствата, които изпитвам в този момент. Сякаш всеки белег по тялото ми се е отворил и болката е истинска, но не мога да спра.

Целувам я силно, вдигам ръцете ù над главата, докато нахлувам в нея. Усещането е прекрасно и искам никога да не свършва. Очите ù са лъскави, а зениците се разширяват, когато разтваря устни. Шията ù се извива, тя ахва от удоволствие и посреща движенията ми с ханша си. Пускам ръцете ù, дланите ми се спускат надолу към гърдите ù, галят ги и ги мачкат, докато засмуквам кожата на врата ù. Пръстите ù очертават всеки белег, оставят гореща следа по кожата ми след всяко докосване, и това почти ме влудява. Гърбът ù се извива, тя надава вик и след секунди се присъединявам към нея, знаейки, че от тук връщане назад няма. Това усещане е необратимо — чувствам се завладян, желан, необходим, свързан. Никога няма да мога да се откажа от него.

Докато си поемаме дъх, си казвам, че всичко ще бъде наред, че мога да се справя. И за миг ми се струва, че наистина мога.

Издишам накъсано, изхлузвам се от нея и се претъркулвам по гръб, заравяйки пръсти в косата си. Топлото ù тяло ме следва. Кали полага лице на гърдите ми и плъзва крак връз кръста ми.

— Добре ли си? — престрашавам се да я питам накрая, като се боря със собствените си препускащи мисли.

Тя кимва, докато чертае линиите на коремните ми мускули с кутрето си.

— Повече от добре.

Затварям очи и слагам брадичка върху главата ù.

— Кали, има нещо, което трябва да ти кажа.

Тя отдръпва лице от гърдите ми и ме поглежда.

— Какво има? Да не… да не направих нещо не както трябва?

Докосвам долната ù устна с върха на пръста си.

— Не, не е свързано с теб. А с мен. Има неща, които не знаеш за мен, и мисля, че трябва да ти кажа.

Тя сяда в леглото и погледът ми се спуска към тялото ù, така крехко, като сърцето ѝ.

— Притесняваш ме.

— Извинявай — поправям се аз, докато ме залива чувство на срам. — Просто съм зациклил в главата си.

Тя се намръщва.

— Кейдън, можеш да ми кажеш всичко. Няма да те съдя.

— Знам — казвам искрено, а ръцете ми гладно я сграбчват за талията. Вдигам я и я слагам да седне върху мен, така че краката ù са от двете страни на таза ми. — Ще говорим, но малко по-късно.

Навлажнявам устни с език, хващам тила ù и приближавам устата ù към своята, а другата ми ръка се плъзва нагоре и хваща гърдата ù. Искам да се върна назад и да преживея отново единствения спокоен момент в живота си.

Кали

— Мисля, че трябва да отида — заявявам, като виждам седмото съобщение от майка ми. — Иначе тя ще дойде тук и ще ни види.

— Какво ще види? — пита невинно той, като ме обръща по гръб и се надвесва над мен, а после поема гърдата ми в уста и очертава кръгове около зърното с върха на езика си.

Ахвам, а бедрата ми тръпнат от желание пак да го усетя в себе си.

— Пак ще ме завлечеш.

Той се отдръпва с усмивка на лицето, но бузата му е зачервена и подута.

— Е, и?

Правя престорено строга физиономия.

— Не се шегувам. Ще дойде горе с ключа си, ще отвори вратата и ще види това.

Той се разсмива, още не ми вярва напълно, но ме освобождава от прегръдката си.

— Добре, печелиш. Ще те пусна, но се връщаме тук веднага след като се оправиш с майка си.

Засмивам се тихо, увивам чаршафа около себе си и отивам при сака си, за да извадя някакви дрехи. Малко се срамувам, дори след това, което направихме. Успявам да се облека, преди да пусна чаршафа.