Джесика Соренсен - Спасението на Кали и Кейдън

— Трябва да тръгваме. Имаме планове за вечеря. Радвам се, че си поговорихме, Кейдън.

— Може да дойдеш с нас — предлага Сет, без да обръща внимание на гневния поглед, който Кали му хвърля. — Ако искаш. Ще пробваме едно ново място.

— Суши ресторант — обяснява Кали и погледът ù най — сетне среща моя. Зениците ù са изпълнени с тъга и неувереност и аз едва не протягам ръце да я прегърна в опит да отнема болката ù. Усещането е странно, защото никога не съм прегръщал друг човек, освен Дейзи, а и нея я прегръщам само когато се налага. — Не съм убедена, че ще е вкусно.

— Обичам суши — поглеждам през рамо към отворената врата на стаята си. — Но ще трябва да взема Люк, нали не е проблем? Люк беше рънингбекът [2] Running back — защитна позиция в американския футбол. — Бел. прев. на „Бронкос” [3] „Денвър Бронкос“ (Denver Broncos) — професионален отбор по американски футбол от Денвър, Колорадо, член на Американската футболна лига. — Бел. прев. .

— Знам кой е. — Кали преглъща с усилие. — Ами добре, може и той да дойде.

— Само момент, да го видя дали е съгласен.

Вмъквам се в стаята. Люк седи на неоправеното си легло и рови из купчина документи. Хващам се за рамката на вратата и пъхам глава в стаята.

— Навит да хапнем суши?

Погледът му се вдига от документите към мен.

— Суши ли? Защо?

— Защото Кали Лорънс току-що ни покани — обяснявам. — Или по-скоро приятелят ù… Спомняш ли си да е била дръпната в училище?

Той прибира документите в едно от чекмеджетата на скрина, но отделя един, смачква го и го хвърля на боклука.

— Да, май стана такава около шести клас. Както си беше нормална, и изведнъж стана ебаси странната.

Отпускам ръце и се навеждам леко назад, за да хвърля поглед към коридора и Кали, която настойчиво шепне нещо на Сет.

— Не си го спомням. Тоест спомням си, че си беше нормална, и след това изобщо не я помня. Май не беше близка с никого, а?

— Не особено — свива рамене Люк. — Каква пък е тази внезапна мания по нея?

— Не е мания. — Обвинението му ме ядосва. — Аз никога не се вманиачавам. Просто предложиха и аз приех от любезност. Ако не искаш да ходим, няма.

Той пъхва портфейла в задния си джоб.

— Нямам против. Щом можах да преживея един куп вечери с Дейзи, със сигурност ще преживея и вечеря с момиче от нашето училище, което едва обелва и дума.

Чувствам се като задник. Изглежда, той помни Кали много по-добре от мен, а би трябвало аз да познавам момичето, което ме спаси — при това в толкова много отношения, че не знам дали някога ще успея да го изразя с думи.

Кали

— Бясна съм ти — изсъсквам под нос на Сет, докато пресичаме тъмния паркинг на път за ресторанта, цял грейнал от флуоресцентни лампи. Четиримата дойдохме с една кола, а от мълчанието ми идеше да си оскубя косите. — Защо ги покани?

— От любезност — свива рамене и премята ръка през раменете ми. — А сега се отпусни, прекрасна ми Кали, и нека да отметнем общителността от списъка си. Всъщност можем да задраскаме и задачата да поканим някого на вечеря.

— Ще го изгоря тоя списък, когато се приберем.

Дърпам стъклената врата и навлизам в задушната атмосфера на ресторанта. Повечето сепарета са празни, но на бара е доста шумно — зает е от група момичета с шалове от пера и ярки диадеми, като на моминско парти.

— Няма да го изгориш. Сега се отпусни и се опитай да водиш нормален разговор — отвръща той, после отива със самоуверена походка при хостесата и се обляга на плота пред нея. — Здрасти, има ли свободни места на бара?

Тя се засмива, напълно очарована от Сет, и започва да навива кичур червена коса на пръста си, докато преглежда някакъв списък.

— Сега ще проверя.

Сет мята ментов бонбон в устата си и ме поглежда през рамо, завъртайки очи.

— Леле.

Усмихвам му се, след това се обръщам към Люк и Кейдън, но не се сещам какво да им кажа. Не ме бива да общувам с момчета, Сет е единственото изключение. Иска ми се да можех, но спомените просто не ми позволяват.

Люк откъсва едно гладко листо от изкуственото растение до вратата.

— Мислех, че Ларами е доста по-купонджийски град, отколкото изглежда.

Посочвам прозореца от дясната ми страна.

— Той е по-надолу по пътя. Има много клубове и така нататък.

С ниско подстриганата си кестенява коса, татуировката тип ръкав и наситеното кафяво в очите си, Люк винаги изглежда, сякаш всеки момент ще се сбие. Приисква ми се да се свия по-надалеч от него.

— Значи, знаеш къде са, така ли?