Том Брадби - Господарят на дъжда

Скъпа Едит,

Ужасно съжалявам, че ти пиша толкова късно. Изпратих кратко писмо на мама, но не знам дали ще ти го предаде и дали ще имаш време да я посетиш.

В случай че не сте се видели, ще се опитам да ти разкажа колкото се може повече за живота тук. Отново моля да ме извиниш за закъснението.

Пристигнах преди три месеца и веднага постъпих на обучение, което включва всичко — от стрелба с револвер (крайно необходимо умение) до основни познания по китайски (който е труден, но владеенето му е твърде необходимо в нашата професия) и ориентиране в града и безумната система за номериране на улиците.

Би трябвало да ти разкажа нещо за пътуването, но то беше скучно. Бях в обща каюта с един индиец и целия му багаж (!). Не бих казал, че не съм пътувал по-удобно, но успях да видя Коломбо, Пенанг и Хонконг.

Сега работя в Разузнавателния отдел. Самият аз бях изненадан, че попаднах точно тук, но за това ще ти обясня по-нататък.

Искам да ти опиша града, но не знам откъде да започна и какво да кажа. Никога не съм виждал такова място: тук можеш да почувстваш стабилността и величието на Европа и Америка и да се сблъскаш с най-отвратителното варварство на Средновековието.

Фийлд отново си представи главата на портиера, която се търкаля в праха. Портиерът, Лена, баща му…

Макар че тук на всяка крачка човек го очакват нови изненади, аз бях подготвен. Вълнуващо е и не можеш да го почувстваш, ако не го видиш. Градът кипи от живот. Чувствам, че би трябвало да се впечатлявам повече от мизерията и насилието, но те само засилват екзотиката.

Така си представям Венеция в разцвета й, когато е била ненадминат център на любимото ти изкуство и търговията — град на бъдещето в страна от бъдещия век, както обичат да казват хората тук.

Засега заплатата ми е твърде скромна, само колкото да преживея. Скоро обаче ще израсна в кариерата, уверявам те, и дори ще спестя нещо. Веднага щом стане възможно, ще изпратя пари на мама, понеже знам как ти… да кажем, че знам как е (моля те, не й показвай тези редове).

Един ден ще се върна и заедно с теб и Артър ще отидем във Венеция.

Сигурно ще си помислиш, че още си фантазирам, както правехме като деца, но казвам ти, Едит, тук имам чувството, че мога да мечтая за всичко и всичко изглежда постижимо. Този град кипи от енергия, която трудно мога да опиша — не говорят ли същото и за Ню Йорк? Никой никога не ни е помагал в живота, но сега съм решен да кова собственото си щастие.

Върша съвестно задълженията си и с радост нося справедливост в една страна, в която досега тя е била почти непозната, и нещо повече, която чувствам като свой дом. Може би защото тук никой не си е у дома.

Не съм сигурен, че ще ме разбереш.

Опитвах се да ти опиша града.

Тук най-много и най-богати са американците и англичаните. Издигнали са огромни сгради покрай „Бънд“ — крайбрежния булевард — и така градът прилича на Париж и Ню Йорк. Получили са тази концесия, носеща името „Международно селище“, през миналия век и са я облагородили. (Иска ми се да можеше да ме спреш, ако тези неща са ти познати и те отегчават, но тъй като ни делят хиляди километри, ще се постарая да ти опиша всичко най-подробно.) На практика това парче земя е част от територията на Америка и Великобритания и се управлява от крупни фирми и техните ръководства. Джефри е секретар на Градския съвет, важен пост, който е повод за доста злобни забележки сред колегите ми (тук полицията е на най-ниското социално стъпало, на самото дъно). Когато пристигнах, писах на Джефри, но той ми отговори, че бил много зает, затова може би ще се видим едва довечера.

Фийлд се запита дали тази среща не можеше да се състои по-рано, но подозираше, че вината е на баща му, не на Джефри.

До Международното селище се намира Френската концесия, управлявана от французи, затова те оставям сама да си правиш изводите. Тук има много руснаци — привърженици на царя, прогонени от болшевиките. Някои държат магазини и работилници, но повечето са в пълна безизходица. Това са бивши офицери и семействата им, интелигенти и аристократи — хиляди емигранти. Много хора тук използват положението им, за да извлекат изгода от тях, особено от жените. Досещаш се какво имам предвид. Тук всичко може да се купи, а предлагането е огромно.

Фийлд вдигна поглед, подръпна яката си и се опита да не мисли за Наташа Медведева.

Чужденците в Международното селище и Френската концесия имат право да живеят по законите на собствените си страни — уникален случай в историята. Китайците обаче и чужденците, които не влизат в горната категория (например руснаците), попадат под ударите на китайското законодателство и „смесените съдилища“ в Селището. Така положението им е доста несигурно. Понякога китайците, извършили някакво нарушение, просто биват откарвани в китайския град, където главатарите на местните банди се разправят зверски с тях. Това важи в най-голяма степен за „политическите“ престъпления. Огромни неприятности очакват всекиго, който бъде заловен да разпространява болшевишки идеи.