Дейвид Едингс: Господарят демон на Каранда

Който представлява кратката история на Малореа и посочва кои племена живеели на нейната територия.

Представено в резюме от „Хрониките на ангараките“

Библиотека на Мелценския университет.

Традицията поставя древния дом на ангараките в близост до южното крайбрежие на днешна Даласия. Торак, богът-дракон на ангараките, използвал силата на вълшебния камък Ктраг Яска в процеса, наричан от някои „разцепването на земните недра“. Кората на земята се разпукала, от отворите рукнала течна магма, водите на южния океан оформили Морето на Изтока.

Този процес на гигантски катаклизми продължил десетилетия наред и постепенно светът приел формата, която има и днес.

В резултат на бурното движение на земните пластове алорните и техните съюзници били принудени да се изтеглят в неизследваните области на западния континент, докато ангараките избягали в пустошта на Малореа.

Торак бил осакатен от силата на вълшебния камък, възпротивил се срещу начина, по който богът го използвал. Това накарало неговите жреци, наречени гролими, да паднат духом, и начело на държавата се издигнали военните. Докато гролимите отново съберат сила, военните установили пълен контрол над всички ангараки. Изгубили предишната си власт и челните си позиции в обществото, жреците създали свой център на религиозната власт, наречен Мал Яска, недалеч от най-високия връх на Карандските планини.

Тъкмо тогава Торак се събудил и предотвратил гражданската война, която неминуемо щяла да избухне заради противопоставянето на жреческото съсловие на военното управление. Ала богът не предприел никакви ходове срещу военния щаб в Мал Зет, а се отправил в северозападната част на обширната област, известна под името Стара Малореа, водейки след себе си една четвърт от всички ангараки. Там те построили свещения град Ктхол Мишрак. Богът се установил там и бил толкова погълнат от усилията си да възвърне своя контрол над Ктраг Яска, че не обърнал съвсем никакво внимание на факта, че хората вече престанали да обръщат особено внимание на религиозните проблеми. Онези, които останали с Торак в Ктхол Мишрак, били обикновени фанатици, които обаче попаднали в желязната хватка на тримата ученици на бога: Зедар, Ктучик и Урвон. Тези тримата поддържали старите форми на обществото в Ктхол Мишрак, ала същевременно останалите ангараки се променяли.

Когато най-сетне продължаващите дрязги между църквата и военните привлекли вниманието на Торак, той свикал висшето командване на войските и върховните йерарси на гролимите и с изключение на селищата Мал Яска и Мал Зет всички градове и области преминали под съвместното управление на военните и жреческото съсловие. Жреците и военните незабавно се споразумели помежду си и се върнали в своите градове-държави. Това наложено със сила примирие дало възможност на военните да съсредоточат вниманието си върху другите народи, живеещи в Малореа.

Произходът на тези народи е изгубен сред сложна плетеница от митове. И все пак три различни племена предшествали появата на ангараките на континента: даласианци в югозападните части; каранди — на север, и мелцени — на изток. Военните съсредоточили силите си именно върху карандите.

Карандите били войнствен народ. Живеели в примитивни селища, по чиито кални улици скитали шопари. Те традиционно били свързани с мориндимите от крайния север и селището Гар ог Надрак. Както надраките, така и карандите почитали за свои богове демони.

В началото на второто хилядолетие бродещите банди от карандски разбойници се превърнали в сериозен проблем по източната граница, затова армия ангараки напуснала Мал Зет и се придвижила към западните покрайнини на карандското кралство Палиа. Град Раканд, разположен в Югозападна Палиа, бил плячкосан и изгорен, а обитателите му били взети в плен.

Точно в този момент било взето едно от най-важните решения в ангаракската история. Докато гролимите подготвили истинска оргия от човешки жертвоприношения, военните спрели своя поход напред. Те не желаели да окупират Палиа, защото затрудненията по осъществяване на съобщенията в далечния север превърнали това начинание в непривлекателен ход. Генералите сметнали, че друга перспектива е далеч по-привлекателна: да задържат Палиа като васално кралство и да изискват ежегоден данък от него, вместо да окупират изцяло обезлюдена страна. Гролимите се възмутили, ала военните отстояли категорично мнението си и не отстъпили. В крайна сметка двете страни се споразумели да повдигнат този въпрос пред Торак и да оставят той да реши вместо тях.