Дейвид Едингс: Пазителите на запада. Кралят на мургите

Който разказва за събитията, довели до възкачването на Белгарион на трона на царство Рива и за това как той убива прокълнатия бог Торак.

Встъпление към „Легенди на Алория“

След като седмината богове сътворили света, те и човешките народи, избрани от тях, живеели заедно в мир и хармония. Но УЛ, бащата на боговете, останал сам настрана от всички, докато Горим, водачът на онези, които нямали Бог, не се изкачил на една висока планина и не се помолил горещо на баща си. Тогава сърцето на УЛ омекнало, той повдигнал Горим и се заклел, че ще бъде негов бог и бог на неговия народ, улгите.

Бог Алдур останал настрана от останалите богове, понеже обучавал Белгарат и други свои ученици на силата на Волята и Словото. Дошло време, когато Алдур ваел камък във формата на кълбо, не по-голям от сърцето на дете. Хората нарекли камъка Кълбото на Алдур. То имало огромна сила, защото било въплъщение на Необходимостта, която съществувала от създаването на света.

Торак, богът на ангараките, силно желаел да господства и управлява всички останали, защото душата му била обладана от противоположната необходимост. Когато научил за Кълбото, Торак бил силно обезпокоен, защото се страхувал, че то ще се противопостави на съдбовното му желание. И така той отишъл при Алдур да го помоли да хвърли скъпоценния камък. Когато Алдур не се отказал от Кълбото, Торак го ударил, откраднал камъка и избягал с него.

Тогава Алдур събрал другите си братя и всички заедно тръгнали с могъща армия от свои последователи да се противопоставят на Торак. Но Торак като видял, че ангараките ще бъдат победени, вдигнал Кълбото в ръка и поискал да използва неговата сила да разцепи света. Така Морето на изтока щяло да се разлее пред него и щяло да го отдели от враговете му.

Но Кълбото се разгневило, че Торак го използва по този начин, и го наказало с огън, чиято сила никой не можел да потуши. Лявата ръка на Торак изгоряла, лявата му буза била обгорена и овъглена, лявото му око пламнало и винаги след това било изпълнено с огън, поддържан от гнева на Кълбото.

В агонията си Торак отвел своя народ сред пустошта на Малореа. Народът му построил столица — Ктхол Мишрак, което значи Град на нощта, защото Торак я скрил под безкраен облак. Там, в желязна кула, Торак се борел с Кълбото, но напразно.

Това продължило така две хиляди години. Тогава Черек Мечото рамо, крал на алорните, отишъл в Долината на Алдур да каже на Белгарат Вълшебника, че пътят на север е чист. Двамата напуснали долината заедно с тримата могъщи синове на Черек: Драс Бичия врат, Алгар Леката стъпка и Рива Желязната хватка. Те се промъкнали през блатата, а Белгарат се превърнал във вълк, за да ги води. Пристигнали в Малореа и една нощ се промъкнали в желязната кула на Торак. Докато осакатеният бог се мятал в болезнена дрямка, те пропълзели в стаята, където държал Кълбото заключено в желязно ковчеже. Рива Желязната хватка, в чието сърце нямало лоши помисли, взел Кълбото, след това всички тръгнали на Запад.

Торак се събудил, открил, че Кълбото е изчезнало, и се впуснал да ги преследва. Но Рива повдигнал Кълбото и гневният му пламък изпълнил Торак със страх. Тогава групата прекосила Малореа и се завърнала в собствените си земи.

Белгарат разделил Алория на четири кралства. В три от тях той пратил Черек Мечото рамо, Драс Бичия врат и Алгар Леката стъпка. На Рива Желязната хватка и неговите потомци той поверил Кълбото на Алдур и ги изпратил на Острова на ветровете.

Белар, богът на алорните, им дал две звезди. От тях Рива изковал могъщ меч и поставил Кълбото върху дръжката му, след това окачил меча на стената в тронната зала на Цитаделата, както наричали кралския замък — от това място Кълбото можело винаги да защитава Запада от Торак.

Когато Белгарат се завърнал в дома си, открил, че съпругата му Поледра е родила две дъщери близначки, но при раждането е умряла. Изпаднал в дълбока скръб, той нарекъл дъщерите си Поулгара и Белдаран. Когато те станали пълнолетни, вълшебникът изпратил Белдаран при Рива Желязната хватка, за да стане негова съпруга и майка на потомството му. Поулгара задържал при себе си и я обучил в изкуството на вълшебствата и магиите.

Разгневен от загубата на Кълбото, Торак унищожил Града на нощта и разделил ангараките. Изпратил мургите, надраките и тулите да живеят в пустошта край западните брегове на Морето на изтока. На малореанците отредил задачата да покорят целия континент, който обитавали. При всичките народи на ангараките Торак изпратил своите жреци гролими да следят и наказват жестоко всеки, който проявява колебание. Гролимите правели човешки жертвоприношения в негова чест.