Дейвид Едингс - Кралица на магиите

който представлява разказ за Битката на Кралствата от западните земи срещу най-ужасното нападение на злия Кал Торак. По материали от летописа „БИТКАТА ПРИ ВОУ МИМБРЕ“

Когато светът беше млад, злият бог Торак похити Кълбото на Алдур и избяга, защото искаше да установи господството си над целия свят. Кълбото се съпротивляваше, огънят му осакати лицето и тялото на Торак със страшни обгаряния. Ала той не се отказа от Кълбото, защото то беше безценно за него.

По-късно Белгарат, вълшебник и ученик на Бог Алдур, поведе краля на алорните и неговите трима синове. Те успяха да си възвърнат Кълбото, като го измъкнаха от желязната кула на Торак. Торак се впусна по следите им, но гневът на Кълбото го отблъскваше и го тласкаше назад.

Белгарат постави Черек и неговите трима сина за крале на четирите велики кралства и заръча завинаги да бдят срещу Торак. И даде Кълбото на Рива, който трябваше да го пази. И каза, че докато Кълбото е в ръцете на потомците на Рива, западните кралства могат да бъдат сигурни за съдбата си.

Век след век течаха без никаква заплаха от страна на Торак, докато през пролетта на 4865 година кралство Драсния беше нападната от огромна орда надраки, тули и мурги. В центъра на това море от ангараки — хора от Източните кралства — се издигаше желязната шатра на онзи, когото наричаха Кал Торак, което означава и „крал“, и „бог“. Градове и села бяха изтрити от лицето на земята — изгорени, защото Кал Торак беше дошъл да унищожава, а не да завладява чуждите земи. Онези, които успяха да оцелеят, бяха предадени на жреците кролими, за да бъдат принесени по-късно в жертва според неописуемите по своята жестокост обичаи на ангараките. Никой от жителите на тези земи не остана жив, с изключение на онези, които избягаха в Алгария или бяха спасени в устието на река Алдур от корабите на Черек.

Следващата стъпка на ордата беше да нападне южна Алгария. Ала ангараките не намериха там градове. Алгарските конници, които бяха привикнали с номадския начин на живот, се изправяха пред нашествениците, нападаха ги в неумолими схватки и след това бързо се оттегляха. Седалище на алгарските крале беше Крепостта — създадена от хората планина с каменни стени, дебели тридесет стъпки. Ангараките напразно атакуваха Крепостта и накрая я обсадиха. Обсадата продължи осем години, без да им донесе победа.

Това позволи на Западните кралства да се подготвят.

Военачалниците се събраха в Кралския военен колеж в град Тол Хонет, националните различия бяха забравени и Бранд, регентът на кралство Рива, беше избран за върховен главнокомандващ на обединените армии на Запада. С него дойдоха двама странни съветници: много възрастен, но силен и енергичен мъж, който заяви, че добре познавал кралствата на ангараките, и една удивително красива жена със сребристобял кичур на челото, която се държеше повелително и царствено. Бранд се вслушваше в съветите и на двамата и се отнасяше към тях с изключително уважение.

Късно през есента на 4875-а година Кал Торак прекрати обсадата на Крепостта и се насочи на запад към морето, преследван от алгарските конници. През нощта улгите излизаха от пещерите си в планините и нанасяха страхотни удари на спящите ангараки. Ала силите на Кал Торак все още бяха неизброими. Пълчищата му спряха своя поход, за да се прегрупират, после продължиха по долината на река Аренд към град Воу Мимбре, като унищожаваха всичко по пътя си. В началото на лятото ангараките разгърнаха бойния си строй и се подготвиха да нападнат града.

В третия ден на битката три пъти прозвуча призив на боен рог. И портите на Воу Мимбре се отвориха, и мимбратските рицари се втурнаха в атака срещу първите редици на ангаракската орда. Железните подкови на бойните им коне тъпчеха и живи, и мъртви. Отляво нахлу алгарската кавалерия, драсниански копиеносци и войската на улгите. Отдясно атакуваха неустрашимите войни на Черек и легионите на Толнедра.

Нападнат от три страни, Кал Торак хвърли в боя военните си резерви. И тъкмо в този момент облечените в сиви одежди риванци, сендарите и астурианските стрелци с лъкове нападнаха войниците на Торак в гръб. Ангараките започнаха да падат, покосявани като житни снопове. Объркването им беше невъобразимо.

Тогава един изменник — магьосникът Зедар, припряно се втурна в черната желязна шатра на Кал Торак и каза на Прокълнатия: