Дейвид Едингс: Последната битка

Разказ за началото на много събития — и за техния край.

Извадки от „Книгата на Торак“1 1 Тази версия, за която се твърди, че е част от ужасната „Книга на Торак“, е една от многото, разпространени сред надраките. Тъй като само висшите кролими са имали право да притежават копие от оригиналната творба, не е възможно да се установи дали тази версия е автентична, макар че в по-голямата си част звучи достоверно. Предполага се, че оригиналът на книгата се съхранява в библиотеката на черекския крал Анхег, но не беше на разположение, за да можем да сравним двата текста. — Бел.ред.

Чуйте Ме, ангараки, защото Аз съм Торак, бог на боговете и крал на кралете. Прекланяйте се пред името Ми и Ме боготворете с молитви и жертвоприношения, защото Аз съм вашият бог и имам власт над цялото ангаракско царство. И огромен ще бъде гневът Ми, ако не изпълнявате заповедите Ми.

Аз съществувам отпреди сътворението на света. Ще остана и след като планините се превърнат в пясък, моретата — в застояли локви и светът се разпадне и нищо не остане на земята. Защото Аз съм тук още отпреди сътворението на света и ще остана след края му.

От безвремието на Вечността погледнах в бъдещето. И съзрях две съдби, които трябва да се втурнат една към друга по безкрайните коридори на Вечността. Всяка съдба беше предопределена и в тази последна среща всичко, което е било разделено, трябва да се превърне в единно цяло. В онзи момент всичко, което е било, всичко, което съществува, и всичко, което ще съществува, трябва да се слее в една цел.

Заради това видение Аз накарах шестимата си братя да се хванат за ръце и да направят всичко, което ще доведе до осъществяването на двете съдби. Затова създадохме луната и слънцето и сътворихме този свят. Покрихме света с гори и треви и сътворихме зверовете, птиците и рибите, за да напълнят земята, небето и водите.

Но нашият Баща не се зарадва на творението, което Аз предизвиках. Той отвърна лице от труда ни и се оттегли да размишлява над единовластието. Отидох във високите планини на Корим, които вече не съществуват, и му извиках да приеме това, което бях сътворил. Но той отхвърли всичко, което вече съществуваше, и се отвърна от Мен. Тогава сърцето Ми изстина към него и Аз слязох от планините, забравил завинаги, че съм имал баща.

Още веднъж събрах братята си, хванахме се за ръце отново и сътворихме човека, за да го превърнем в инструмент на нашата воля. Създадохме различни народи и на всеки народ дадохме свободата да избере един от нас за свой бог. Народите избираха, но стана така, че никой не избра Алдур, който беше винаги на различно мнение, вечно недоволен и затова решихме да не му поверяваме господство над никой от народите. Тогава Алдур се отдръпна от нас и започна да подмамва слугите ни с помощта на вълшебства. Но тези, които го приеха, бяха малцина.

Хората от Моя народ наричаха себе си ангараки. Аз бях доволен от тях и ги поведох към високите планини на Корим, които вече не съществуват, и им разкрих целта, поради която бях създал света.

Тогава те започнаха да Ме боготворят с молитви и предложиха жертвоприношения в Моя чест. Благослових ги и те заживяха в благоденствие и се умножиха. От благодарност Ми издигнаха олтар и там принасяха в жертва за Мен най-красивите девойки и най-смелите младежи. Бях много доволен от тях и отново ги благослових, за да заживеят в благоденствие, по-голямо от това на всички останали народи, и да се умножат извънмерно.

В този момент сърцето на Алдур се изпълни със завист заради начина, по който Моят народ Ме боготвореше, и той беше обзет от злоба към Мен. И започна да крои тайни планове в тъмните кътчета на душата си.

Взе един камък и му вдъхна живот, за да Ми попречи да постигна своята цел. Чрез този камък той искаше да вземе надмощие над Мен. Ето как се появи Ктраг Яска. Вътре в Ктраг Яска беше запечатан Моят вечен враг. И Алдур седна с онези, които той наричаше свои ученици, и започна да крои планове как камъкът да му осигури власт и надмощие над Мен.

Виждах, че прокълнатият камък разделя Алдур от Мен и от останалите му братя. Отидох при него и започнах да го увещавам, да го моля да вдигне дяволското проклятие от камъка и да вземе обратно живота, който му беше вдъхнал. Направих това, за да помогна на Алдур да е отново заедно с братята си. Да, дори плаках и се унижавах пред него.