Дейвид Едингс: Последната битка

Най-младият от синовете на Черек, когото хората наричаха Рива Желязната хватка, беше така омаян от магии и вълшебства, че успя да вземе прокълнатия камък, без да пострада. После те избягаха с него на запад.

Последвах ги с войските на Моя народ, защото не исках проклятието на Ктраг Яска да бъде отново на свобода. Но този, когото наричаха Рива, вдигна камъка и освободи злата му сила срещу Моите хора. Така крадците се измъкнаха и отнесоха злината на камъка със себе си в своите земи на запад.

Тогава сринах до основи могъщия град Ктхол Мишрак и Моите хора трябваше да бягат, за да се спасят от руините. После разделих ангараките на няколко племена. Надраките оставих на север, за да пазят пътя, по който бяха дошли крадците. Тулите, най-търпеливите, оставих в средата. Мургите, най-свирепите, изпратих на юг. А най-многобройните оставих при себе си в Малореа, за да Ми служат и да се множат за дните, в които щеше да Ми трябва многобройна армия срещу Запада.

Над всички тези народи поставих кролимите, които научих на магии, за да бъдат Мои жреци и да следят за вярата на останалите. На тях поверих да се грижат за това в олтарите Ми винаги да гори жертвен огън и да не секват жертвоприношенията в Моя чест.

Злонамереният Белгарат изпрати Рива с прокълнатия камък да управлява един остров сред Морето на ветровете. Там Белар направи така, че две звезди да паднат от небето. От тях Рива направи меч и постави Ктраг Яска като украшение върху дръжката му.

Когато Рива хвана меча, цялата Вселена се разтресе и Аз извиках, защото видението Ме споходи и Ми разкри много от това, което преди оставаше скрито за Мен. Видях, че Белгаратовата дъщеря, магьосницата, ще стане след време Моя жена, и се зарадвах. Но видях също, че сред потомците на Рива ще се роди Детето на светлината и то ще се превърне в инструмент в ръцете на онази съдба, която противостоеше на другата, определяща Моята цел. Видях, че ще дойде ден, когато ще трябва да се събудя от дълъг сън и да се изправя в битка с Детето на светлината. И в този ден двете съдби щяха се сблъскат, и след битката щеше да има само един победител и една съдба. Но видението не Ми разкри коя от двете съдби ще победи.

Дълго обмислях това видение, но то не разкри нищо повече. Изминаха хиляда години, дори повече.

Тогава извиках Зедар, мъдър и справедлив мъж, който беше избягал от злостните обучения на Алдур и беше дошъл, за да Ми предложи услугите си. Изпратих го при хората змии, които живееха сред блатата на запада. Техен бог беше Иса. Ленив и сънлив, той беше оставил народа, който наричаше себе си ниисани, да бъде управляван от кралица. Зедар я подкупи с изгодно предложение и тя изпрати в двора на наследниците на Рива убийци. Те избиха всички от рода на Рива, освен едно дете, което скочи да се удави в морето.

Тогава се замислих дали видението не греши, защото Детето на светлината не можеше да се роди, ако никой от рода на Рива не се беше спасил.

И се уверих, че Моята цел ще бъде достигната и че злото на Алдур и братята му не ще успее да разруши света, който бях създал.

Кралствата на Запада, които се вслушват в съветите и измамните хитрини на лукавите богове и зли магьосници, ще бъдат изпепелени. А Аз ще унищожа онези, които се опитат да отрекат мощта Ми и да Ме прокълнат, и ще умножа страданията им. Ще бъдат унижени и ще паднат в краката Ми, и ще станат жертви пред Моите олтари.

И ще дойде време, когато ще имам власт и мощ над цялата земя и всички народи ще бъдат Мои.

Чуйте Ме, народи, и се страхувайте от Мен. Преклонете се пред Мен и Ме боготворете. Защото Аз съм Торак, крал на кралете, господар на господарите и единствен Бог на този свят, който Аз самият създадох.

За Гарион в звука на звънците на мулетата определено имаше нещо тъжно. Те не бяха животни, които можеш да обичаш, освен това имаше огромно разминаване между ритъма на походката им и подрънкването на звънците им. Мулетата бяха собственост на един драсниански търговец на име Малгър, висок като върлина мъж, облечен в зелен жакет. Срещу заплащане той се беше съгласил Гарион, Силк и Белгарат да го придружат по време на пътуването му до Гар ог Надрак. Мулетата на Малгър бяха натоварени със стоки, а самият Малгър, изглежда, беше претоварен с предубеждения и предразсъдъци дори повече от тях. Силк и търговецът не се харесаха от пръв поглед и Силк се забавляваше, като не оставяше на мира съотечественика си, докато пътуваха на изток през мочурищата към назъбените върхове, които отбелязваха границата между Драсния и земята на надраките. Разговорите им, които повече приличаха на препирни, действаха на нервите на Гарион почти толкова зле, колкото и досадното дрънчене на звънците на мулетата.