Дейвид Едингс - Последната битка

Кълбото проблесна в знак, че го е познало.

Белгарат се отпусна тежко на ръба на подиума и отпи от бирата си.

— Изминахме дълъг път заедно, нали? — каза той свойски на Кълбото.

Кълбото не му обърна никакво внимание.

— Понякога ми се иска да не се държиш толкова сериозно. Наистина си много скучно за компания.

Старецът отпи отново. Замълча за момент, после си събу единия ботуш и самодоволно размърда пръстите си.

— Не разбираш нищо от това, което става напоследък, нали, приятелю? — попита той Кълбото. — Независимо от всичко ти си оставаш душата на един камък. Разбираш омразата, лоялността, чувството за дълг, но не можеш да разбереш по-човешките чувства като състрадание, приятелство, любов, особено пък любовта. Малко е срамно, че не разбираш, защото тъкмо тези чувства ни доведоха дотук. Те присъстваха от самото начало, но ти не си разбирало нищо, нали?

Кълбото продължаваше да не му обръща внимание, очевидно концентрирано върху нещо друго.

— Върху какво си се съсредоточило толкова? — попита любопитно старецът.

Кълбото, което светеше със син пламък, проблесна отново и синьото изведнъж премина в бледорозово, което ставаше все по-ярко и по-ярко, докато накрая премина в огненочервено.

Белгарат хвърли поглед към кралските покои, после каза разбиращо:

— О!

И избухна в смях.

Кълбото стана още по-червено.

Белгарат се засмя, обу си ботуша, изправи се несигурно на крака и каза:

— Може би разбираш повече, отколкото си мислех.

Изпи последните няколко капки, останали в чашата, и заяви:

— Наистина бих искал да остана да си поговорим за това, но ми свърши пиенето. Надявам се, че ще ме извиниш.

И тръгна към вратата.

На прага спря и погледна още веднъж пламтящото кълбо. Засмя се отново, излезе и внимателно затвори вратата.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/917

Издание:

Дейвид Едингс. Последната битка

Издателство „Бард“, София, 1998

Биб. „Фентъзи клуб“, № 19

Редактор: Иван Тотоманов

Тази версия, за която се твърди, че е част от ужасната „Книга на Торак“, е една от многото, разпространени сред надраките. Тъй като само висшите кролими са имали право да притежават копие от оригиналната творба, не е възможно да се установи дали тази версия е автентична, макар че в по-голямата си част звучи достоверно. Предполага се, че оригиналът на книгата се съхранява в библиотеката на черекския крал Анхег, но не беше на разположение, за да можем да сравним двата текста. — Бел.ред.

Копие (англ.). — Б.пр.