Дейвид Едингс - Последната битка

Независимо от всичко той се представи добре. Ароматът от косата на Се’недра обаче продължаваше да му действа и той забеляза, че ръцете му продължават да треперят. В края на танца гостите заръкопляскаха. Когато оркестърът засвири отново, всички се присъединиха и залата се изпълни с въртящи се цветни двойки.

— Мисля, че не беше зле — измърмори Гарион.

— Бяхме прекрасни — увери го Се’недра.

Продължиха да танцуват.

— Гарион — каза тя след малко.

— Да?

— Обичаш ли ме наистина?

— Разбира се, че те обичам. Що за глупав въпрос!

— Глупав?

— Просто ми се изплъзна от устата — поправи се той бързо. — Извинявай.

— Гарион — каза тя след още няколко такта.

— Да?

— Аз също те обичам.

— Разбира се, знам.

— Разбира се? Не си ли твърде самоуверен?

— Защо спорим? — попита я той съкрушено.

— Не спорим, Гарион — каза тя надуто. — Просто разговаряме.

— О! — каза той. — Тогава всичко е наред.

Както се очакваше, кралската двойка трябваше да танцува с всички. Се’недра преминаваше от ръцете на един монарх в ръцете на друг като кралска награда, а Гарион съответно въртеше кралиците и дамите в средата на дансинга за задължителните няколко такта. Малката руса кралица на Драсния Порен му даде отличен съвет, величествената черекска кралица Ислена също. Пухкавата кралица Лайла се държеше майчински. Кралица Силар го поздрави сериозно, а арендската кралица Маясарена каза, че би танцувал по-добре, ако не е така скован. Жената на Барак, Мерел, облечена в богата зелена рокля, му даде най-добрия съвет от всички.

— Ще се карате, естествено — каза му тя, — но никога не си лягай ядосан. Това беше моята грешка.

Най-накрая Гарион танцува с братовчедка си Адара.

— Щастлива ли си? — попита я той.

— Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна тя с нежна усмивка.

— Значи всичко е било за добро, така ли?

— Да, Гарион. Сякаш всичко е било предначертано. Много съм щастлива.

— Възможно е да е било предречено — замисли се Гарион. — Понякога си мисля, че имаме много малко контрол над живота си.

Тя се усмихна.

— Твърде сериозни мисли за един младоженец в деня на сватбата.

Лицето й стана сериозно.

— Не позволявай на Се’недра да те доведе до самоунищожение — посъветва го тя. — И не й отстъпвай винаги.

— Чула си какво си говорим?

Тя кимна.

— Не го приемай толкова сериозно. Тя просто те изпитва, това е всичко.

— Да не се опитваш да кажеш, че все още трябва да доказвам нещо?

— Със Се’недра вероятно ще ти се налага да го правиш всеки ден. Познавам твоята малка принцеса, Гарион, Единственото, което тя наистина иска от теб, е да й доказваш, че я обичаш, и не се страхувай да й го повтаряш. Мисля, че ще се изненадаш колко сговорчива може да бъде, ако свикнеш да й го казваш често.

— Тя вече го знае.

— Но ти трябва да й го повтаряш.

— Колко често мислиш, че трябва да й го казвам?

— На всеки час, може би и по-често.

Гарион беше почти убеден, че тя се шегува.

— Забелязала съм, че сендарите са доста резервирани хора — каза Адара. — Със Се’недра това е невъзможно. Трябва да преодолееш природата си и да й казваш, че я обичаш. Повярвай ми, заслужава си усилието.

— Ще опитам — обеща той.

Адара се усмихна и го целуна по бузата.

— Бедният Гарион — каза тя.

— Защо „бедният“?

— Имаш да учиш още толкова много.

Танцът продължи.

Накрая, изтощени от усилията, които полагаха, младоженците се отправиха към сватбената трапеза. Вечерята беше нещо изключително. Два дни преди сватбата леля Поул се бе отправила спокойно към кухнята и бе взела нещата в свои ръце. В резултат всичко беше перфектно. Миризмите, които се разнасяха от отрупаните с ястия маси, бяха главозамайващи. Крал Родар просто не можеше да спре да се тъпче.

Музиката и танците продължаваха и Гарион изпитваше облекчение, че вече не е на дансинга. Очите му търсеха старите приятели сред тълпата. Барак, огромен, но някак нежен, танцуваше с Мерел. Изглеждаха много добре. Лелдорин танцуваше с Ариана — не откъсваха поглед един от друг. Релг и Тайба не танцуваха, но се бяха усамотили в един ъгъл и Гарион забеляза, че се държат за ръце. Релг продължаваше да изглежда малко стреснат, но в никакъв случай не беше нещастен.

В центъра Хетар и Адара танцуваха с грациозност, типична за хората, които прекарват живота си на коне. Ястребовото лице на Хетар изглеждаше някак различно, а Адара цъфтеше от щастие. Гарион реши, че може би моментът е подходящ да опита съвета на Адара. Наведе се към розовото ухо на Се’недра, прочисти гърлото си и прошепна: