Дейвид Едингс - Последната битка

— Какво?

— Той е цивилизован човек, Гарион, освен това е политик. Потресен е от това, че си убил Торак. Мисля, че всъщност се страхува от теб, така че ще се постарае да е на твоя страна, поне докато не приключи в Ктхол Мургос.

— Кой е начело на мургите сега, след като Таур Ургас е мъртъв?

— Ургит, третият син от втората му жена. Между синовете на Таур Ургас от отбраните му жени избухнала борба за управлението. Имало много нещастни случаи.

— Какъв човек е Ургит?

— Интригант. Не мисля, че е на нивото на Закат, но смятам, че ще отвлича вниманието на малореанците през следващите десет или двайсет години. Дотогава Закат ще е твърде стар и изтощен, за да ти създава проблеми.

— Да се надяваме, че си прав.

— О, почти забравих. Хетар се оженил за братовчедка ти миналата седмица.

— Адара? Нали беше болна?

— Очевидно не чак толкова. Ще дойдат на сватбата ти заедно с Чо-Хаг и Силар.

— Всички ли се женят напоследък?

Силк се засмя.

— Без мен, млади ми приятелю. Въпреки всеобщия стремеж към брака, аз продължавам да запазвам здравия си разум. А когато стане много напечено, просто бягам. Алгарите ще пристигнат рано сутринта. Срещнали са свитата на Кородулин и пристигат заедно. Корабът им беше точно зад моя, когато тръгнах от Камаар.

— Мандорален беше ли с тях?

Силк кимна.

— Заедно с баронеса Воу Ебор. Баронът е много болен и не може да пътува. Мисля, че ще умре, за да разчисти пътя на жена си и Мандорален.

Гарион въздъхна.

— Не се натъжавай от това, Гарион — посъветва го Силк. — Арендите се наслаждават на подобни неща. Мандорален е съвсем доволен от благородното си страдание.

— Това, което казваш, е отвратително — възрази Гарион.

Силк сви рамене и призна:

— Аз и сам съм си отвратителен.

— Къде заминаваш след като… — Гарион не довърши думите си.

— След като те видя щастливо задомен ли? — довърши услужливо вместо него Силк. — Щом се съвзема от махмурлука, тръгвам за Гар ог Надрак. Новата ситуация там разкрива много възможности. Вече се свързах с Ярблек. Ще работим заедно.

— С Ярблек?

— Той не е толкова лош, ако го държиш под око. Много е хитър. Вероятно ще бъдем добър тандем.

— Представям си — засмя се Гарион. — Всеки от вас поотделно е достатъчно лош, а си представям какво ще се случи с почтените търговци, ако си имат работа с двама ви.

Силк се засмя ехидно.

— Точно това имахме предвид и ние.

— Сигурно ще забогатеете.

— Все ще мога да свикна да живея с тази мисъл.

Погледът на Силк беше отнесен.

— Всъщност не става въпрос за това — отбеляза той. — Всичко е игра и парите са начин да отбелязваш точки. Важна е играта.

— Казвал си ми го и преди.

— Нищо не се е променило оттогава, Гарион — каза Силк през смях.

Сватбата на леля Поул и Дурник се състоя по-късно същата сутрин в един малък параклис в западното крило на крепостта. Имаше много малко гости. Белгарат и близнаците Белтира и Белкира бяха там, разбира се, Силк и Барак също. Леля Поул, прекрасна в тъмносинята си рокля, беше отведена до олтара от кралица Лайла, а Гарион стоеше до Дурник. Церемонията се водеше от гърбушкото Белдин, който за пръв път в живота си беше облечен в прилични дрехи, а по грозното му лице беше изписана нежност.

Чувствата, които бушуваха в душата на Гарион по време на церемонията, бяха доста противоречиви. Осъзнаваше, че леля Поул няма вече да е само и единствено негова. Една малка част от него се противопоставяше на това. Но, от друга страна, се радваше, че тя се омъжва за Дурник. Ако някой изобщо я заслужаваше, това беше ковачът. Очите на този добър човек преливаха от любов и той очевидно не можеше да ги откъсне от нея. Самата леля Поул сияеше до него.

Когато отстъпи, та двамата да могат да дадат клетва един на друг, Гарион долови слаб шум. Точно до вратата на параклиса стоеше принцеса Се’недра, забулена от главата до петите. Беше направила голям проблем от това, че според древен толнедрански обичай Гарион не бива да вижда лицето й в деня на сватбата. Наметалото и воалът й осигуряваха илюзията, че е невидима за него. Можеше да си представи вътрешната й борба. Нищо не беше в състояние да я спре да присъства на сватбата на Поулгара, но пък и старите обичаи трябваше да се спазват. Гарион се усмихна и пак се обърна напред.

Изражението на Белдин го накара да се обърне отново към входа на параклиса — изненада, която премина в разбиране. В началото Гарион не забеляза нищо, но после леко движение между гредите привлече погледа му. Бледата, прозрачна сянка на кукумявка надничаше иззад една греда и гледаше как Дурник и леля Поул се вричат един на друг.