Дейвид Едингс - Последната битка

— Ти винаги си красива, лельо Поул — каза той искрено.

— Благодаря, Гарион — усмихна му се тя момичешки. — Но мисля, че е по-добре да не експериментирам.

После го погледна преценяващо и докосна бузата му.

— Защо не отидеш на баня? Измий си косата и помоли някой да те обръсне.

— Мога и сам, лельо Поул.

— Не, Гарион. Малко си нервен днес, а не е хубаво да размахваш бръснача пред лицето си, когато ръцете ти треперят.

Той се засмя малко срамежливо, целуна я и тръгна към вратата. После спря, обърна се и каза:

— Обичам те, лельо Поул.

— Да, скъпи, знам. И аз те обичам.

След банята Гарион отиде да търси Лелдорин. Семейното положение на младия астурианец и полузаконната му съпруга вече беше уредено. Ариана се отчая от вечното колебание на Лелдорин и реши въпроса, като се премести при него. Тя беше много настоятелна, пък и съпротивата на Лелдорин бързо рухна. Напоследък изражението му беше по-наивно от всякога, а Ариана беше лъчезарна като винаги и лицето й излъчваше самодоволство. По някакъв странен начин те приличаха на Релг и Тайба. След сватбата изражението на Релг излъчваше постоянна изненада, а по лицето на Тайба се четеше същото задоволство като това на Ариана. Гарион се чудеше дали ще доживее следващото утро, за да види същото самодоволство, изписано върху устните на Се’недра.

Кралят на Рива имаше причина да търси приятеля си. В резултат на поредния каприз на Се’недра сватбата щеше да бъде последвана от бал и Лелдорин учеше Гарион да танцува.

Идеята за бала беше приета с ентусиазъм от дамите, но мъжете не бяха категорични в одобрението си. Барак изрази несъгласието си най-бурно.

— Искаш да изляза насред залата и да танцувам? — попита той ядосано принцесата. — Какво му е лошото просто всички да се напием? Това е нормалният начин да се празнува сватба.

— Всичко ще е наред — каза Се’недра и го потупа по бузата по типичния за нея вбесяващ начин. — Ще го направиш, Барак, нали? Заради мен. — И тя запримигва превзето.

Сразен, Барак измърмори няколко проклятия под носа си и се оттегли.

Гарион намери Лелдорин и Ариана в стаята им, втренчени влюбено един в друг през масата.

— Ще закусите ли с нас, ваше величество? — попита учтиво Ариана.

— Благодаря, милейди — отклони поканата Гарион, — но днес нещо нямам апетит.

— Нерви — отбеляза мъдро Лелдорин.

— Мисля, че ги имам в излишество — каза Гарион и премина направо към проблема. — Знаеш ли, страх ме е, че краката ми ще се вържат на фльонга.

Лелдорин веднага донесе лютнята си и с помощта на Ариана въведе Гарион в сложната процедура.

— Ставате все по-добър, ваше величество — похвали го Ариана на края на урока.

— Бих искал всичко да мине, без да падна по очи пред всички гости.

— Принцесата сигурно ще ви помогне, ако се препънете.

— Не съм много сигурен. Може би ще й хареса да ме види как ставам за смях пред всички.

— Колко малко познавате жените.

Ариана погледна Лелдорин с пълен с обожание поглед, който той на свой ред й върна.

— Ще престанете ли вече? — попита Гарион раздразнено. — Не можете ли да почакате да останете сами?

— Сърцето ми прелива от любов и не мога да я крия, Гарион — отвърна Лелдорин.

— Забелязвам — каза Гарион сухо. — Трябва да се видя със Силк, така че ви оставям да се забавлявате.

Ариана се изчерви, после се усмихна и попита закачливо:

— Може ли да приемем това като кралска заповед, ваше величество?

Гарион си тръгна.

Силк се беше завърнал от изток предишната вечер и Гарион нямаше търпение да чуе новините. Дребният драснианец тъкмо закусваше — яребица и горещо подлютено вино.

— Това не е ли малко тежка храна за закуска? — попита Гарион.

— Никога не съм бил пристрастен към кашичките. Пък и като свикне човек…

Гарион премина направо на въпроса.

— Какво става в Ктхол Мургос?

— Закат продължава да държи под обсада Рак Госка — отвърна Силк. — И придвижва още войски. Съвсем очевидно е, че смята да нападне Ктхол Мургос от юг веднага след като се отвори достатъчно място за маневри на армията му.

— Тулите с него ли са?

— Само малцина. Останалите търсят оцелелите в кралството кролими. Винаги съм смятал, че тулите са глупав народ, но ще се изненадаш като чуеш колко са изобретателни, когато става дума за нови мъчения.

— Ще трябва да държим Закат под око. Не ми се ще да се промъкне зад гърба ми и да ни нападне от юг.

— Можеш да разчиташ на мен, че няма да се промъкне скришом — каза Силк. — Между другото, изпратил ти е поздравления за сватбата.