Дейвид Едингс - Господарят демон на Каранда

По това време мургите били управлявани от Таур Ургас, без съмнение луд и безкрайно амбициозен човек. Той организирал заговор срещу младия император. Никой досега не е открил със сигурност точно в какво се състоял тайният му план, но Закат открил, че Таур Ургас стои зад всичко, и се заклел да му отмъсти. Тази разпра довела до страшна война, в която Закат тръгнал на поход, за да унищожи изцяло полуделия владетел.

Тъкмо в разгара на междуособиците Западът нанесъл своя удар.

Кралете на Запада изпратили свои армии срещу Изтока, а междувременно Белгарион — младият върховен повелител на Запада, потомък на вълшебника Белгарат — поел пешком през северните земи и по големия маршрут по суша на север, навлизайки в Малореа. Той бил придружен от Белгарат и един драснианец. Белгарион носел древния меч на Рива, на чиято дръжка бил поставен Ктраг Яска — или така нареченото Кълбо на Алдур. Целта му била да убие Торак: това било предсказано в някакво пророчество, широко известно на Запад.

Богът-дракон се събудил, за да се изправи срещу човека, предизвикал го на бой. Но Белгарион победил Торак и го убил, вследствие на което жреческото съсловие на Малореа изпаднало в състояние на хаос и пълно объркване.

Първият сняг се трупаше тих и бял върху палубата на кораба; никакъв полъх на вятъра не се чувстваше във въздуха. Снежинките, големи и влажни, полека покриваха такелажа и реите и превръщаха пропитите с катран въжета в дебели бели гирлянди. Морето беше черно, плътните талази на вълните се надигаха и спускаха, без да издават никакъв звук. От кърмата долиташе плавният, бавен ритъм на приглушени удари на барабан, които отмерваха такта на малореанските гребци. Спускащите се беззвучно снежинки кацаха върху раменете на моряците, в гънките на алените им пелерини, а корабът напредваше с постоянна скорост в снежната утрин. Дъхът на гребците се издигаше в хладния влажен въздух.

Гарион и Силк стояха до парапета, загърнали се плътно в пелерините си и вперили мрачни погледи сред падащия сняг.

— Честит първи сняг — отбеляза драснианецът и с отвращение отърси натрупалия се върху раменете му сняг.

Гарион само изсумтя кисело.

— Днес май не си в особено ведро настроение.

— И защо да бъда, Силк? — Гарион продължи да се взира недоволно в черно-бялата утрин.

Вълшебникът Белгарат излезе от каютата до щурвала, примижа срещу летящите снежинки и сложи качулката на дебелото си наметало. След това тръгна по хлъзгавата палуба и се присъедини към тях.

Силк хвърли поглед към малореанския войник с червена пелерина, който се бе приближил към тях, опитвайки се да не привлича вниманието им. Сега той стоеше на няколко метра зад стария вълшебник и се преструваме, че съвсем случайно се мотае наоколо.

— Виждам, че генерал Атеска все още е загрижен за теб — подхвърли Силк и посочи мъжа с червената пелерина. Въпросният генерал беше следил упорито всяка стъпка на Белгарат от мига, когато вълшебникът бе отплувал от пристанището на Рак Веркат.

Белгарат хвърли бърз, изпълнен с отвращение поглед към човека с алената униформа.

— Пълна глупост — беше краткият му коментар. — Какво си мисли той — че отивам незнайно къде?

— Знаеш ли — подхвана Гарион. — Наистина бихме могли да отидем донякъде. Разполагаме с кораб, нали? А корабът плава в посоката, в която го насочиш. Бихме могли да стигнем със същата лекота до Малореа вместо до Хага.

— Интересно хрумване, Белгарат — съгласи се Силк.

— Ние сме четирима, дядо — изтъкна Гарион. — Ти, аз, леля Поул и Дурник. Сигурен съм, че няма да ни е никак трудно да превземем този кораб. След това бихме могли да променим курса му и ще сме изминали половината разстояние до Малореа преди Кал Закат да разбере, че въобще нямаме намерение да стигнем до Рак Хага. — Колкото повече Гарион мислеше за този план, толкова по-силна ставаше възбудата му. — След това можем да отплуваме на север по крайбрежието на Малореа. Ще хвърлим котва в някое заливче или в тесен проток между два острова далеч край брега на Камат. Оттам има само около седмица път до Ашаба. Възможно е да стигнем там дори преди Зандрамас да е успяла да го стори. — По устните му плъзна мрачна усмивка. — Ще ми се да я чакам, когато се появи.

— Този план наистина разкрива пред нас определени възможности, Белгарат — намеси се Силк. — Би ли се съгласил да го организираш?

Белгарат почеса замислено брадата си и примижа към прелитащите наоколо снежинки.