Том Брадби - Господарят на дъжда

Китайският град е разположен извън Международното селище и Френската концесия. Оттам започва същинският Китай, където всички живеят по китайските закони (не че ги има много). След падането на императорската династия Китай се управлява от враждуващи помежду си главатари и Шанхай не прави изключение. Чужденците обикновено нямат проблеми, но много от местните едва оцеляват.

Фийлд отново си представи лекото тупване на главата в праха и смълчаната тълпа.

Както вече казах, още щом пристигнах, попаднах в Специалния отдел. Иска ми се да беше заради някакви лични качества, които са били забелязани от шефовете ми, но истинската причина са фактът, че майка ми е католичка, и ръгбито. Този спорт е много популярен тук. Играчите са предимно американци, британци и руснаци (и местни, разбира се), но двата основни отбора са шотландски и ирландски и всички — независимо от националността им — трябва да играят в един от тях, колкото и да не им харесва. Комисарят е от Ню Йорк, но е твърде пристрастен към чашката и рядко излиза от кабинета си на шестия етаж. На практика властта е в ръцете на моя шеф Патрик Грейнджър, който е началник на Специалния отдел, и Маклауд, оглавяващ Криминалния отдел.

Грейнджър е от Корк и след 1916 се е бил за ИРА. Говори се, че бил приятел на Майкъл Колинс и че двамата изпаднали в немилост. Не знам какъв е случаят. Както всички тук той не говори за миналото си (това е още една странност на града, за която ще ти разкажа следващия път). Маклауд пък е протестант (презвитерианец, струва ми се) от Глазгоу. Винаги е намръщен, сякаш смята града за позорно място и помийна яма. Двамата началници са запалени по ръгбито и разпределението на служителите в полицията зависи главно от религиозните им убеждения и пристрастеността им към играта, макар че има някои изключения. Грейнджър разбра, че в училище съм играл на фланга и че майка ми е католичка, и това реши съдбата ми. Първото ми участие в отбора му ще е тази седмица срещу… можеш ли да познаеш? Криминалния, разбира се! Двамата големи шефове се държат като заклети врагове, за което се разправят всякакви невероятни теории. Всеки служител трябва да докаже верността си към отбора и мисля, че Грейнджър вече ме е взел под свое крило. Той е голям човек във всякакъв смисъл и ми се струва, че се грижи добре за хората си, макар че винаги изглежда разсеян и имаш чувството, че гледа през теб. Мисля, че ще го харесаш — винаги е елегантен. Изобщо не прилича на полицай. Маклауд също се държи любезно с мен, но тук е опасно да поддържаш добри отношения с противниковия лагер.

Сега трябва да тръгвам. Имам за преглеждане цял куп вестници и списания, което явно ще бъде основното ми занимание (всички периодични издания в Селището се цензурират за болшевишка пропаганда, водена тайно от някои руски емигранти). Следващия път ще се опитам да ти разкажа повече за този странен град. Понякога ми се иска да можеше да го видиш, друг път се радвам, че не можеш. Опиумните пушални са незаконни и понякога ги разтуряме, но никой не може да спре разпространяването на наркотика в хотелите, където го доставят по стаите. С румсървис можеш да си поръчаш каквото поискаш. Ако има пари, човек получава всичко. Ако нямаш, живееш в мизерия.

Ще завърша с още нещо, което може би ще ти е интересно. Във Френската концесия живее един китайски гангстер с легендарна слава (не го познавам, но името му е Лу). Той контролира почти целия град и нищо не става без знанието и благословията му. Не мога да повярвам и да приема, че един човек може да има такова влияние, но той явно има водеща роля в борбата срещу болшевизма. Всеки китаец, дори в Селището, заподозрян, че симпатизира на червените, бива откаран в китайския град и обезглавен. Британците и американците смятат това за необходима мярка за пресичане на болшевишката пропаганда (Лу е твърде богат, за да допусне установяването на комунистически режим), но усещам, че някои колеги полицаи са на мнение, че той си позволява твърде много и не трябва, понякога буквално, да си затваряме очите за своеволията му. Този гангстер използва дълбоко вкоренения сред чужденците страх от болшевизма, за да прави какво си иска и да подкопава (според някои) усилията на властите.

Фийлд прокара пръсти през косата си. Взе писалката и добави:

„Тук е опасно, но ще внимавам. Поздрави на Артър… Не е ли време да стана чичо?“

Усмихна се и се изкуши да добави, че се е „запознал“ с една красива жена, но мисълта за Наташа Медведева и дезинформиращия доклад, който се канеше да напише, го потисна.