Том Брадби - Господарят на дъжда

Фийлд още стискаше револвера. Отпусна ръка и се опита да се успокои, но трудното придвижване в тълпата го вбесяваше. Настъпи едно куче и блъсна някаква жена с кошница със зеленчуци на рамото. Тя го наруга, но когато се обърна, видя дулото на револвера „Смит и Уесън“. Той се загледа в лицето й, което излъчваше враждебност, после изпадна в лека паника, защото беше изгубил от поглед Капризи. Скоро отново забеляза черната пригладена коса на американеца.

Започна по-бързо да си проправя път и настигна колегите си, когато излизаха на площада. Благодарение на високия си ръст младежът имаше добра видимост.

В края на площада се бяха събрали стотици хора. В средата един мъж с дълга сабя в ръка бе затиснал с крак врата на портиера. Нещастникът беше гол и червено-златистата му униформа беше захвърлена в праха. Фийлд изстена гневно. Сърцето му биеше лудо, очите му смъдяха от пот.

Капризи понечи да продължи напред, но Чен го хвана за рамото.

Настъпи мълчание, сабята проблясваше над поваления на земята човек. Преди Фийлд да осъзнае какво става, острието се спусна и светът пред очите му сякаш се разлюля. Главата на портиера се изтъркаля в облак прах.

Американецът издаде животински рев на безсилен гняв — Чен успя да го изблъска в близката уличка.

Капризи се съпротивляваше яростно, но китаецът беше по-едър и по-силен и го притисна до една кирпичена стена.

— Овладей се — изсъска през зъби.

— Не може…

— Спокойно.

Чен го притискаше силно под сноп светли лъчи, открояващи се в прашния въздух. Пусна го едва когато се успокои. Капризи изтупа костюма си от праха и се обърна към младия детектив:

— Добре дошъл в Шанхай, Дик.

— Това не ти е Англия — обясни Капризи, когато се качиха в асансьора.

Фийлд не го разбра добре.

— Свали си сакото, така няма да впечатлиш Грейнджър.

Той на драго сърце би го свалил, ако ризата му не беше мокра от пот. Езикът му бе като вкочанен, а главата му пулсираше от физическото усилие, горещината и шока.

— При мен или при теб? — Капризи натисна копчето за третия етаж и се облегна на стената. — Ако искаш, ела в Криминалния. Можеш да занесеш отпечатъците в лабораторията.

Фийлд се опитваше да заличи от съзнанието си гледката на търкалящата се глава и шуртящата кръв.

— Какво ще правим?

— За кое?

— За онова, което видяхме току-що.

Стигнаха третия етаж и вратата на асансьора се отвори, но американецът не бързаше да слиза. Облегна се на вратата и попита:

— В какъв смисъл какво ще правим?

— Това беше убийство.

— Така ли мислиш, Фийлд?

— Разбира се.

— Беше комунист.

— Откъде знаеш?

Колегата му се усмихна:

— Нямате ли досие за него?

— Дори не знам как се казва…

— Във война сме.

— Война ли?

— Срещу червената напаст. Нали това е основната задача на вашия отдел?

— Ограничаването на…

— Това бяха хората на Лу. Разбери ме. Няма начин да ги открием в китайския град или страната, а дори да хванем някого и да го убедим да свидетелства, Лу или този, който е поръчал убийството, ще заяви, че убитият е комунист и това е китайският начин за справяне с тях. В светлината на световните събития твърдението му ще срещне разбиране.

— Значи ще се откажем. Ще си седнем на задниците и ще…

— В това полицейско училище не ви ли учат на нещо?

— На какво?

Капризи се ядоса.

Фийлд се изчерви, но настоя:

— Портиерът не беше комунист.

— Може би, но опасностите за хегемонията на световния империализъм са навсякъде.

— Сега ти говориш като болшевик.

— Това обвинение ли е?

— Не се прави на глупак.

Капризи го изгледа с нескрита враждебност:

— Какво искаш да направим, Фийлд? Да подадем иск пред френските власти, да отидем на улица „Вагнер“, където живее Лу, и да го арестуваме просто така? Да опандизим най-влиятелния човек в града, в сравнение с когото Ал Капоне е като благородна девица? Мислиш ли, че някой ще свидетелства срещу него?

— Значи край?

— Край за теб.

— Изпратили са ме да помагам.

— Ти помогна.

— Значи случаят е приключен. Няма да има възмездие. — Той погледна часовника си. — Отделихме един час. Не хванахме убиеца на местопрестъплението, затова…

— Този случай е на Криминалния, Фийлд.

— Това ли е всичко? Така ли работите в този отдел?

— За теб това е всичко.

— На улицата ти се ядоса.

— Не, не съм.

— Наложи се Чен…

— Разбира се, че бях бесен!

— Защо тогава…

— Направи ми една услуга. Не бъди толкова наивен, става ли?