Том Брадби - Господарят на дъжда

— Значи ще се кланяме на бандитите? Апартаментите са на Лу, затова няма да се занимаваме.

Капризи изпитателно го изгледа:

— Тук и връзките не могат да ти помогнат.

— Това няма нищо…

— Знам, че се хвалиш наляво и надясно с връзките си. Джефри Доналдсън ти е братовчед, нали? Секретар на Общинския съвет, член на шанхайския клуб, движи се сред най-големите клечки, пръв приятел е с най-влиятелните бизнесмени.

— За бога…

Фийлд едва сдържаше гнева си. Бяха се разпалили твърде много и се огледаха дали някой не ги е чул. Само секретарката на Маклауд ги гледаше, но бързо се извърна.

Изведнъж Капризи сякаш съжали за държанието си:

— Извинявай. Уморен съм…

Заведе младия детектив при бюрото си, завряно в един ъгъл при големите прозорци в дъното на стаята. Взе празен формуляр от панерчето за документи.

— Да не избързваме. Имаш ли опит с криминални случаи?

Фийлд поклати глава.

— Добре, имай ми доверие. Това с портиера може да е случайност, част от акция за прочистване. Момичето… отпечатъците са изпратени в лабораторията. Ще проверят за съвпадения в архива. Дори белезниците да са чисти, по другите ще разберем кой е бил в апартамента през последните няколко дни. По-добре е от нищо. Трябва да попълниш това и да го занесеш долу, преди резултатите да са излезли. Щом са готови, ще ни ги изпратят. Може да се наложи да ги пришпориш, защото все се оплакват, че са прекадено заети. Ако намерят съвпадение, ще пуснат протокол, ще слезеш при Марецки и той ще ти разкаже за заподозрения. Аз ще те придружа.

Фийлд кимна и понечи да си тръгне.

— Освен това…

Младежът се обърна.

— Моля те, купи си нов костюм. Не мога да те гледам навлечен като полярна мечка в пустинята.

Фийлд изгледа новия си партньор:

— Очистиха портиера, защото е видял убиеца.

Капризи кимна:

— Точно така.

— Убиецът е Лу или някой друг, който е получавал Лена като „подарък“.

— Вероятно.

— Или някой, с когото е имала лична среща.

— Лу се грижи за стоката си, затова надали е поела такъв риск.

— Може да е имала гадже.

— Не можем да изключим тази възможност, но в такъв случай трябва да е била дяволски смела жена.

Фийлд се качи на горния етаж, където бе работното му място. В помещението имаше няколко прозорчета с матови стъкла, разположени под самия таван, сякаш в отдела се бояха да не ги следят. Кабинетът на началника наподобяваше този на Маклауд, макар че Грейнджър бе устоял на изкушението да гравира името си на стъклото. Вътре беше тъмно, но когато минаваше покрай секретарките (тук всичките бяха китайки), шефът му отвори вратата си.

Беше едър мъж, дори по-висок от Фийлд, около метър и деветдесет и пет, със счупен нос и хубаво, прорязано от бръчки лице. Косата му бе твърде дълга и разрошена.

— Какво стана? — попита Грейнджър с изразен акцент от родния си Корк.

Младежът спря.

— Портиерът на сградата бе отвлечен в китайския град. Последвахме ги и видяхме как го обезглавиха.

Началникът се намръщи:

— Извън нашата зона?

— Да. Изкараха го.

— Кой?

— Според Капризи били са хората на Лу.

— Ти видя ли ги?

— Не.

— Какво каза Маклауд?

— За портиера ли?

— Да.

— Не съм го виждал.

— Ами жената?

— Не изглежда да е политическо. Според Марецки е на сексуална основа, но аз…

Грейнджър кимна доволно:

— Давай в този дух.

— Слушам, сър.

— И стига си ми викал „сър“. Какво мисли Маклауд за жената?

— Нищо… — Едва се сдържа да не добави пак „сър“. — Не съм го виждал.

— Давай в този дух. С Капризи ли работиш?

— Да.

— Как е той?

Фийлд се намръщи объркано и не отговори.

— Няма значение. Ако има проблеми, свиркай.

Грейнджър се обърна и безшумно затвори вратата след себе си.

Работното място на Фийлд бе скромно като всичко в живота му. Освен телефона и досието на Лена Орлова, което бе изискал от Архива, имаше голям куп вестници и списания, които трябваше „да държи под око с оглед на известна цензура“, както се беше изразил Грейнджър. Освен „Китайски седмичник“ и „Гласът на Китай“ трябваше да чете „Пазарни новини“ и списание „Право“. Това бе досадна работа. Детектив Прокопиев, съседът му по бюро, отговаряше за повечето големи вестници, списания и всичко останало, което би могло да бъде от някакъв интерес. За Фийлд оставаше само шлаката.

Върху досието лежеше писмото, което преди няколко часа беше написал на сестра си. Реши да го прегледа, преди да го остави в пощенската служба, когато слиза в Архива и лабораторията. За момент разсеяно зарея поглед, после взе писалка и се зае да коригира.