Том Брадби - Господарят на дъжда

Още не му се вярваше, че е възможно такава жена да се подчини, на който и да е мъж против волята си.

Пулсът закънтя в ушите му. Той разхлаби вратовръзката си, разкопча яката си и бръкна под ризата, за да извади сребърното си кръстче. Стисна го толкова силно, че то се заби в дланта му. Пред очите му се появи образът на баща му, с добре оформени мустаци и коса и безупречно лъснати обувки. Представи си жилетката, колосаната риза и сребърното кръстче, едва показващо се над яката. Изпита силна омраза към този човек заради ината, тесногръдието му, надутостта му, заради пръчката и ударите, които раздаваше с нея. Стисна по-силно кръстчето и се замисли за майка си. Спомни си израза на лицето й, когато научи за решението му да постъпи в шанхайската полиция.

Фийлд издиша шумно. Той вече беше тук и сам ковеше съдбата си. Отново закачи кръстчето на врата си, закопча яката си и стегна вратовръзката.

Беше започнал нов живот. Точно затова бе тук. Затова беше избягал на другия край на света.

Подписа писмото с „твой любящ брат“, сложи го в плик, запечата го и четливо написа адреса на сестра си.

Обърна се и установи, че Ян го наблюдава. Тя беше „неговата“ секретарка, негова и на Прокопиев. Бе дребна млада жена с хубаво, открито лице и чип нос. Гледаше го втренчено и отначало той реши, че се е замислила за нещо, но след секунда тя леко завъртя глава, без да отмества очи от него, и младият мъж разбра, че го преценява. Тя носеше къса бежова пола, която стигаше малко над коляното й.

Фийлд не можеше да отмести поглед от босите й крака. Реши да се разсее, като прочете една бележка, закачена на корковата дъска в единия ъгъл на кабинката му. Беше нареждане от комисар Биърс за „целостта на досиетата в архива“. В случай на нужда към тях трябвало да се добавят протоколи за всички извадени материали с данни за служителя, при когото се намират. Всеки, който изпрати досие на някого, трябваше да уведоми архива за името на получателя и датата на изпращането. Завършваше така: „Всички пликове ще бъдат отваряни в Архива, а не в съответния отдел, освен ако са адресирани лично.“

Фийлд не се бе запознавал с Биърс. Беше го видял веднъж да минава през фоайето, униформен и със зачервени бузи — свидетелство за тежка пиянска нощ според Прокопиев. Беше му се сторило, че комисарят се олюлява, но не беше сигурен.

Той взе формуляра. Написа номера 6.3000–3.23 до емблемата на шанхайската полиция — със звездичка и думите „omnia juncta in uno“ (латинският на Фийлд не беше на ниво, но той предполагаше, че означава „всички работят в единство“).

Написа името си в графата „Съставил“, а в тази с надпис „Препратено от“ задраска „от“, смени го с „на“ и вписа името на Капризи. След това попълни графите с адреса, от който са снети отпечатъците, и вида на престъплението — „убийство“. Не написа времето на откриване на трупа или на убийството, защото не знаеше дали са установени. Американецът не беше споменал аутопсия, но Фийлд предполагаше, че заедно ще слязат в моргата.

Младежът съжаляваше, че не е попаднал в Криминалния отдел, към който винаги се беше стремял. Чувстваше, че в сегашната му работа има нещо недостойно.

Отново си представи Лена Орлова, сгърченото тяло, свидетелстващо за опитите й да се спаси; после се замисли за Наташа и за нейното безразличие. Били ли са приятелки? Може би — беше забелязал моменти на слабост в държанието й, които можеха да се разтълкуват и по този начин.

Фийлд отвори досието и се вгледа в малката снимка, прикачена към единствения лист. Качеството беше лошо и Лена приличаше на затворничка, с несресана коса и изпито лице. Той си спомни снимката на щастливото семейство пред голямата къща някъде в Русия. Изправи се и стисна досието на Лена и инструкциите за лабораторията под мишница.

В асансьора отново отвори досието. Там се споменаваше, че Лена е от град Казан и че три пъти е посещавала събрания в редакцията на „Нов шанхайски живот“ — списанието, издавано от съветски разузнавачи, работещи под прикритие в консулството. Повечето данни бяха вписани от Прокопиев, който владееше английски почти колкото Фийлд китайски. За по-малко от пет минути в апартамента на жената Фийлд бе научил повече.

Почуди се защо е била на тези срещи на комунисти. Тя определено произхождаше от аристократично семейство, надали симпатизираше на болшевиките.

Лабораторията за отпечатъци беше на петия етаж. Той почука и влезе.

Помещението беше тъмно, единствената светлина идваше от две настолни лампи, едната насочена към лист хартия, който висеше на връвчица, опъната от единия до другия край на стаята. Висок мъж с прошарена коса, очила и бяла престилка седеше до другата и четеше нещо в кафява кожена папка. Етажерката зад него съдържаше други такива папки. Той се взираше в съдържанието й през голяма лупа и дори не удостои с поглед младежа.